Skip to content

Какви са ползите от използването на FOSS(free and open source software)?

Освен ниските разходи при използване на FOSS съществуват и множество други причини защо публичните/частните организации предприемчиво възприемат и мигрират към FOSS. Те включват:

a)Сигурност
b)Стабилност/Издръжливост, надеждност
c)Отворени стандарти и независимост от производителите
d)Намалена зависимост/разчитане на внос
e)Развитие на местния софтуерен капацитет
f)Пиратство, IPR и WTO
g)Локализация

От особена важност за правителствата са последните четири точки. Корпорациите и крайните потребители обикновено не оценяват и не обръщат внимание на тези въпроси.

а) Сигурност

Съществуват показатели, които представят FOSS системите като превъзхождащи лицензните системи по отношение на сигурността:

The Gartner Group отбелязва, че към Юли 2001г. американските предприятия са похарчили $1.2 билиона за коригиране на Код Червено (Code red, IIS свързани) уязвимости на системите.

“Застраховки срещу хакерство” издавани от J.S. Wurzler Underwriting Managers струват от 5% до 15% повече, ако компанията използва Windows вместо GNU/Linux или Unix системи. Уолтър Копф, старши вице президент по застраховането в J.S. Wurzler Underwriting Managers казва „Установихме, че възможността за загуба е по-голяма, ако се използват NT системи.”

Френските органи по митническите въпроси и тези свързани с непреките данъци преминават към използване на Red Hat Linux 6.2 предимно заради загриженост по отношение на сигурността.
Три основни причини биват цитирани обикновено за по-добрата сигурност на FOSS:

Програмният код е на разположение: програмистите и потребителите откриват и коригират проблемите обикновено преди дефектите да попречат на процеса на работа. Голяма част от уязвимите места във FOSS, които се записват в отчета за бъгове са грешки открити по време на периодични одити и са коригирани без да попречат на процеса на работа.

Фокусът е поставен върху сигурността вместо върху потребителската ползваемост: FOSS се концентрира повече върху здравината и функционалността вместо лекотата при използване на продукта. Принципът, който се следва е, че преди да се добави каквато и да е характеристика/функционалност към голямo FOSS приложение първо се отчитат всички въпроси на сигурността и съответната характеристика/функциоаност се добавя само ако по никакъв начин не компрометира сигурността на системата.

Внедряване: повечето FOSS системи се базирани на мулти потребителски и пригоден за мрежова употреба Unix модел. Поради тази причина те вървят със стабилна сигурност и структура на достъп.

b) Стабилност/Издръжливост, надеждност

Приложени са две изследавания, които са изпълнени до днес:

През 1999 г. Zdnet провежда 10 месечен тест за надеждност между Red Hat Linux, Caldera Systems Open Linux и Microsoft Windows NT Server 4.0 със Service Pack3. Всички работили на идентични хардуерни системи и изпълнявали печатане, уеб обслужване и файлово обслужване. Резултатът бил, че NT сървърът изпитвал затруднения и не можел да оперира на всеки 6 седмици, но нито една от FOSS системите не претърпяла нито един операционен проблем през целия период от 10 месеца.

През 1995г. тест за натовареване, който се базира на произволно тествани показатели е използван за натоварване на 7 търговски системи, включително GNU/Linux. Използвани са произволни стойности, команди, за да се пресъздаде ефекта от изкуствено създаване на проблем, който би се получил, ако системата се използва от потребители въвеждащи погрешна или неправилна информация. GNU услугите (софтуер, разработен от FSF в рамките на GNU проекта) са довели до провал само в 6% от случаите. Изследване на проведените тестове, проведено няколко години по-късно показва, че всички проблеми възникнали при тези тестове са били коригирани във FOSS системата, но нищо не било предприето в посока на тяхното коригиране в лицензираните софтуерни системи, участвали в тестовете.


c) Отворените стандарти и независимостта от производители

Преимущество на FOSS е, че почти винаги софтуертите са базирани на отворени стандарти. Отворените стандарти предоставят на потребителите, независимо дали са индивиди или правителства, гъвкавостта и свободата лесно да променят софтуерните пакети, които използват, платформите и производителите. Лицензните и тези защитаващите авторското право блокират потребителите да използват софтуер само от един производител и така на по-късен етап те остават “на милостта” на производителите. Тогава цялата им информация е във формат според софтуера, който използват и в случай, че решат да сменят използвания софтуер разходите за миграция към свободен формат (open source) са толкова големи, че действат почти като забрана. Други доводи в полза на FOSS по отношение отворените стандарти и независимостта от производители са:

Достъпност на програмния код

Съвместимост с активните стандарти – съвместимостта със стандартите се дължи на FOSS програмната култура, при която споделянето на ресурси, информация, код и съвместимостта с други приложения са стандарт.

d) По-малко се разчита на внос

Значителна подбуда за преминаване на развиващите се страни към усвояване на FOSS системите са огромните рзходи за лицензиран софтуер. Тъй като фактически почти целия лицензен софтуер в развиващите се страни се внася, самата покупка консумира ценна твърда валута и чужди резерви. Тези резерви могат да бъдат похарчени по-добре за осъществяване на целите им за развитие. Забелязва се положителна зависимост между развитието на FOSS базата с програмисти и иновативния капацитет (софтуер) на икономиката.

е) Развитие на местния софтуерен капацитет, FOSS като отличната система за обучение

FOSS като източник на стандарти - обикновено свободният софтуер често става фактически стандарт по силата на доминиращото си присъствие в определении сектори на индустрията. Бидейки част от установяването на стандартите за определено FOSS приложение, даден регион може да бъде сигурен, че установеният стандарт отчита нуждите на региона и културните съображения.
Програмният подход на FOSS изключително улеснява не само иновацията, но също така и нейното разпространение.

Ниски бариери за навлизане – FOSS окуражава свободната модификация и разпространение, лесно можете да се сдобиете със FOSS софтуер, да го използвате и да се учите от него. Лицензният софтуер е доста по-ограничаващ не само по отношение на достъпността до програмния код, но и заради лицензирането, патентните ограничения и тези произтичащи от законите за авторското право. FOSS позволява на програмистите да надграждат над съществуващите пограмни знания и да преизграждат компонентите почти както при основно проучване.


f) Пиратство, Права върху интелектуална собственост (IPR) и Световната Търговска Организация (WTO)

Пиратският софтуер е наболял проблем в почти всяка страна. В развитите страни в Европа и в САЩ използването на пиратски софтуер е между 24% - 35%, а в развиващите страни, сред които е и България и където ниските доходи правят закупуването на лицензиран софтуер почти невъзможно пиратството достига до 90%.

Пиратският софтуер и липсата на закони, които да го регулират, както и твърде общо формулираните закони пречат на страните по много начини. Държава със слаба или липса на защита на IPR не е привлекателна за чуждите инвеститори. Членството в WTO и достъпа до привилегиите, които тя предоставя биват силно повлияни от степента на защита на правата върху интелектуалната собственост в дадена страна. И най-накрая „кулутурата” на използване на пиратски софтуер влияе негативно върху местните разработчици на софтуер. Те нямат стимул да създадат софтуер, който след това ще бъде използван безплатно. Използването на софтуер с отворен код решава този проблем.

g) Локализация

Под локализация разбираме използването на готов продукт, който ще бъде езиково и културно приспособен за употреба в целевото място (страна/регион и език), където той ще бъде използван и продаван. (дефиниция според Localisation Industry Standards Association)

Локализацията е една от областите, където FOSS прави впечатление поради “свободния” си характер. Потребителите на софтуера с отворен код могат да го модифицират така че той да съответства на уникалните изисквания на определен културен регион, независимо от неговото икономическо положение и размер. Единствено необходими са техническите възможности на малка група от хора, които да създадат местна версия на който и да е FOSS. Разбира се, изграждането на изцяло локализирана софтуерна платформа е подвиг, но това поне е възможно за разлика от комерсиалните софтуери, където локализацията зависи изцяло от производителя.

Проучванията по отношения сигурността на софтуера с отворен код спрямо софтуера със затворен код показват, че лицензният софтуер има по-малко нужда от поддръжка, но обикновено при софтуера с отворен код времето между откриването на дефект и коригирането му или подготвянето на кръпка за софтуера е по-малко. Поддръжниците на софтуера със затворен код спорят, че след като никой не носи отговорност за софтуера с отворен код не съществува подбуда и няма гаранция, че евентуални грешки ще бъдат коригирани и няма кой да поеме отговорност или евентуален пропуск/небрежност. От своя страна привържениците на отворения код твърдят, че тъй като програмният код на софтуера със затворен код не е достъпен за потребителите не съществува начин, по който може да се разбере с какво е уязвима тяхната сигурност или какви бъгове може да съществуват. Обаче, достъпността на програмния код улеснява възможността злонамерени хора да открият къде е уязвима сигурността на софтуера и да се възползват от тази уязвимост (вместо да съобщят за нея или да я коригират).

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*