Skip to content

Черни мисли на стремящ се към усмивки човек

Напоследък в главата ми се прокрадват едни грозни мисли.

Мисли за смъртта и за това как слага край на всичко само за миг. И друг път съм се замисляла за това при смъртта на някой близък или когато науча за нечия чужда, но бързо ги прогонвам от главата си. Мисли за това как с ежедневните си действия сами убиваме се си.

Понякога идва по естествен път - болести, старост, а понякога принудително - грозни катастрофи (напоследък зачестили), войни, смъртни наказания, убийства…

За мен обаче тя винаги е принудителна - старостта е слабост на плътта и нищожеството на човека, която ни убива бавно; болестите са сякаш наказанието ни за забързаното ежедневие, цялата негативна енергия и всичкото нещастие, което си причиняваме сами на себе си, което другите ни причиняват или ние причиняваме на тях; всички други форми са насилствени по един или друг начин.

Темата за медиците в Либия е особено актуална напоследък. За тях ми е най-вече болно, защото тези хора живеят с мисълта за смъртта вече толкова години и я чакар непрекъснато. Не зная кое е истина и кое лъжа, но всеки заслужава да знае, защото несигурността на това какво те очаква е сякаш по-жестока и от самата смърт.

Всички ще си отидем някой ден, дали “естествено” или насилствено или пък доброволно. Уви, неизбежно е и въпреки че ме натъжава, повече ме мъчи това през какво ще минем преди да си отидем и най-вече - колко ще се измъчим едни други преди да си отидем, какво ще си причиним и как ще живеем.

Понякога поглеждам някой близък за мен човек и си мисля - ами ако утре те няма, ако утре няма да мога да видя усмивката ти отново, ако няма да мога да чуя думите ти, ако няма да мога да те прегърна, ако няма да мога да се разсърдя, ако…. Толкова много АКО никнат в главата ми и очите ми се наливат със сълзи. Иска ми се да прегърна този някой и никога да не го пусна, иска ми се да кажа и покажа колко много значи за мен и как искам да помня вечно че сме се познавали. Но никога не става така. И най-тъжното е, че някой ден ще си отиде, а моята памет ще е безсилна да помни дълго и неизбежно ще заличи всички подробности и детайли. Ще ми остави само най-ярките, които ще ме мъчат най-много и ще ме натъжават.

Дали не е по-добре да можем да заличим спомените, които ни мъчат (както в Блясъкът на чистия ум - Eternal Sunshine of the spotless mind) и дори мислите и онова което знаем за някого, само за да ни боли по-малко??? Винаги съм се чудила дали ако мога да затрия нещо от главата си ще имам желание и смелост да го направя.

Аз не съм религиозна, но все повече ми се иска да се обичаме, както е писано в Библията, да сме хора, да сме заедно. А ние все повече се отдалечаваме и изолираме.

Гледах онзи ден и филмът ЖИВОТЪТ НА ДЕЙВИД ГЕЙЛ, където група противници на смъртното наказание в САЩ инсцинират убийство само за да докажат, че системата греши и убива невинни. Филмът беше просто уникално замислен - болна от левкимия противница на смъртното наказание заедно с професор и полицай решават да инсцинират убийството й и да го заснемат. Преди това професора прави любов с нея, а тя самата е цялата посинена. В решаващия ден тримата се събират, тя се съблича гола, нахлузва си найлонова торба на главата, която също добре завързва около врата си, слага си белезници и ляга на пода докато се задуши. Всичко това е заснето от двамата й съмишленици. Професорът е заподозрян в убийство и осъден на смърт. До деня на неговата смърт нито той, нито полицаят (който пази записа) разкриват нещо. В специално интервю с една журналистка професорът разкрива тайната на живота си, но доказателство няма. Журналистката успява да го намери, но много късно, за да успее да го спаси. Той бива убит законно за неизвършено убийство. Жертват се 3-ма души, за да докажат неправилността на подобна присъда.

Винаги съм се чудила защо трябва да има смъртно наказание, когато доживотната присъда е дори по-тежко наказание. Да изживееш живота си без слънце, свобода и с вечна вина.

Някои религии учат да живееш ежедневно с мисълта за смърта, за да можеш да цениш истински всеки миг от живота и да го изживееш пълноценно.

Нека да се обичаме и да живеем истински. Нека не си причиняваме страдание и стига толкова насилствена смърт, нека си носим повече усмивки.

Обичам ви, обичайте се и вие.

11 Comments

  1. Zdrawei !
    Misalta za smartta e otrezwiawashta misal.
    Wseki ,koito istinski ia osaznawa weche se e izprawil pred swoia nai goliam wrag. Waprosat e
    da ne se kriem ili biagame , a da se izprawim
    pred neia. Znaem, che tia shte ni pobedi niakoi den, no niama da se dadem bez borba.I nai silnoto ni orazhie e da izberem zhiwot s radost.Da se radwame na wseki mig ot zhiwota,
    zashtoto toi e samo edin!Ako niakoi me ubedi w obratnoto, togawa moga da mu podaria tozi zhiwot!
    Drugo silno orazhie e namirane samishlenici
    s koito da spodelish tozi zhiwot i da go
    izpalnite sas radost.!!! Mozhe da izglezhda
    utopichno,no imame izbor !
    Neobhodimo ni e samo “Osaznawane”i “Nepreklonno Namerenie”!!!
    Aloha!
    Milushlovejoy !

    Wednesday, December 26, 2007 at 11:54 am | Permalink
  2. vavalu wrote:

    Да всичко е така както казваш, но уви в ежедневието забравяме тези неща и се носим по течението.
    Дано се научим да ценим живота и всичко в него.

    Wednesday, December 26, 2007 at 9:47 pm | Permalink
  3. Imash moiata podkrepa VaVaLu!
    Vaprosat e zashto horata ne iskat da stanat po dobri. Kade sa prichinite i mozhem li da napravim neshto ?!!
    Ima oshte edin hubav film :”Predai natatak”

    S “Abstraktna obich”

    Milushlovejoy !

    Wednesday, January 16, 2008 at 7:14 pm | Permalink
  4. vavalu wrote:

    И аз все се чудя защо хората са такива и защо си причиняваме това след като дори Христос е умрял за това да бъдем по-добри и да се обичаме. Един вид отношението между нас и това да се обичаме е достойно за жертва. Но колко от нас го осъзнават не знам. Дори и аз често в еженевието си съм озлобена по една или друга причина и е малко времето, когато истински ценя нещата и съм добра и обичам.
    Но знам едно, че ако се отнасяш към някой само с добро и обич, независимо какво срещаш от другата страна, резултата след време неизбежно е промяна в отношението ако не на 100%, то поне на 50%.
    Така че надежда има :)само търпение и желание е нужно.

    Wednesday, January 16, 2008 at 11:20 pm | Permalink
  5. Vav filma “Predai natatak” ima edna recepta,
    kak da stanem po-dobri.
    I prosto se chudia ,kak takav film ostana bez
    komentarii v nasheto obshtestvo.Mozhe bi zashtoto obshtestvoto e takova….
    V knigite na Castaneda sashto e pokazan
    “Patiat sas sarce”. Preodoliavane na “EGO-to”
    i dostigane do “abstraktnata obich”.
    No i tiah vseki si gi talkuva kakto mu e ugodno.
    Zashtoto da badesh dobar v nasheto obshtestvo ne e cennost.Ne e osnova za izgrazhdane na lichnostta oshte v detstvoto.
    A triabva da imame “nepreklonno namerenie”
    za dobrota!!!

    Thursday, January 17, 2008 at 11:24 am | Permalink
  6. Eloisa wrote:

    What’s up, for all time i used to check blog posts here in the early hours
    in the dawn, as i like to find out more and more.

    Friday, October 10, 2014 at 6:29 am | Permalink
  7. Blake wrote:

    Wonderful beat ! I would like to apprentice while you amend your site, how could i subscribe
    for a blog site? The account aided me a acceptable deal.
    I had been tiny bit acquainted of this your broadcast provided
    bright clear idea

    Monday, October 13, 2014 at 2:54 am | Permalink
  8. Jorja wrote:

    It’s going to be ending of mine day, however before finish I amm reading this
    great post to improve my know-how.

    Wednesday, November 19, 2014 at 4:17 am | Permalink
  9. Howdy I am so thrilled I found your webpage, I really found you by mistake, while I was
    looking on Yahoo for something else, Anyways I am here now
    and would just like to say many thanks for a remarkable post and a all
    round exciting blog (I also love the theme/design), I don’t have time to read through
    it all at the minute but I have book-marked it and also added your RSS feeds, so when I
    have time I will be back to read a lot more, Please do keep up the
    superb jo.

    Saturday, June 13, 2015 at 8:27 pm | Permalink
  10. Точно по тази тема авторът ми отвори очите, сега трябва отначало да премисля въпроса

    Sunday, July 19, 2015 at 7:39 pm | Permalink
  11. This is fairly good should you be utilized to
    eating large portions as you will observe that you take in less.
    Now everything might be a lot easier due to coming of
    people diet pills. This is very good to increase the aerobic side from the body and finally increases amount of air it is
    possible to inhale as well as you expend.

    Wednesday, August 5, 2015 at 2:27 pm | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*