Skip to content

Къна има гости

Великите творци или някакви други ми ти там мислители казват, че доброто заглавие е всичко. Е, от моето сигурно става повече от ясно, че Кънчето си имаше гости. Но какво ще е едно заглавие без съдържание, което да ви каже, че тези гости хич не бяха интимни, а от даже доста приятелски характер. Знам, че едно продължение по съседската драма с еротичен характер би било по-интересно, но Къна отдавна изгуби интерес към тоя дълъг индивид, който на няколко пъти засичаше случайно в трамвая и се насочи към други мъже с достойнства от друг тип.

Та гостите на Кънето бяха от Прага. Ще, кажете, ама как чак от Прага? Еми ей така. Кънето си имаше една много добра другарка от Варна. Зеленоока мацка, с по-скоро светла, отколкото кестенява коса, с дързък, отривист характер и език, остър ум и бързи движения като на Speedy Gonzalez. И как мислите се казва тази другарка, ако не Марчето.

Марчето надхвърляше възможностите на всяка дългогодишна секретарка по скоростно писане на компютър и без съкращения на думите. Именно така се запознаха и с Къна. Марчето чаткаше по клавишите както кокошка или гугутка скорострелно се нагълтва с жито, за да изпревари другарките си и очите на Къна останаха зазяпани в тия така бързи ръце, по-бързи и от крупие, което раздава карти в казиното. Къна, известна в средите си като бързодумката, усети, че в лицето на Марчето ще намери сродна душа. И така бързописката у бързодумката станаха добри приятелки.

Много мъже се бяха опитвали да покорят тази бурна душа Марчето докато тя не забегна в Прага да укротява данъчните пориви на частници и бизнес. Като всяко българско чадо далеч от дома си и Марчето си идваше по празници. С Къна се бяха разбрали, че на връщане към Прага Марчето ще намине да се видят. Както много знаят, пътят от Варна, когато отиваш в чужбина, минава през София :), нищо, че и Варна си има летище.

куфар

Къна чакаше нетърпеливо другарката си и току хвърляше по някое око през балкона с надежда да види ОК таксито да спира пред входа. Най-после Марчето се смъкна от едно такси дупейки се от задната врата, за да измъкне огромния си куфар на колелца. На Къна й прилоша като видя този гигантски куфар с размери два пъти колкото Марчето, който трябваше да се качи до четвъртия етаж без асансьор. С нескрито нежелание Къна отключи входната врата и засурка патъци надолу по стълбите да помогне на Марчето с куфара. Всички светии й бяха свидетели, че или Марчето беше дяволско изчадие с невероятни мишци или Къна беше с пилешки мускул. Двете едва мъкнеха куфара нагоре по стълбите. Как Мара го беше домъкнала до София Къна не разбра.

Останали без дъх двете най-после успяха да замъкнат куфара до четвъртия етаж. Къна едва избоботи какво толкова има в този куфар, а Марчето някак небрежно отвърна, че просто имало някакви неща.

Оставиха куфата да почива на плочките в коридора и се засилиха към най-близкото заведение да обменят инфо какво що и клюкини.

След леко запиване се завърнаха на четвъртия етаж и преди лягане Марчето реши да пренареди куфара си и да го разтовари от някакви неща, за да не надхвърли лимита от 25кг за самолета.

Колкото и да й беше приятно на Къна да види дружката си, трябваше да признае, че трижди по-приятно и интересно й стана, когато този куфар се разтвори. Бай Ганьо и “До Чикаго и назад” сякаш се пренаписаха отчасти с Марчето и с нейното пътуване до Прага.”

Вътрешността на куфара би изненадала всеки любител на пътуванията или живущ по чужди земи. В него нямаше и помен от дрехи или бельо, или някакви тоалетни принадлежности.

Първото нещо, което Мара извади и разсипа по пода беше пакет бяла захар на кристали. За секунди целия ламинат стана захарен. На Марчето й стана виновно, на Къна й стана малко криво, но и двете се смяха поне минута, докато прахосмука не заглуши кисканията. И това беше само началото.

семки

След като прахосмука пое дълго чаканата доза въглехидрати на пода се появиха два пакета семки, няколко пакета чубрица, две бутилки водка напъхани в чорапи 3/4, две кутийки 0.5л безалкохолна бира Каменица, два суджука, някакви книги, още захар (този път кафява), 3-4 големи розови домата, всеки от около 0.5 кг, чеснов бейкролз, мярнаха се и някакви дрехи, пуканки и други подобни дреболии.

В един момент Къна реши, че виното, което са изпили е указало по-голям ефект от предвиденото и то чак сега, но след като Мара я помоли за помощ да напъхат доматите в нещо, за да не се смажат при товаренето на багажа в самолета, Къна осъзна, че този куфар има наистина интересно съдържание.

За Марчето всяка част от този товар беше ценна и съвсем не случайна. Къна се опита да й обясни по приятелски, че доматите в своята цялост са неспасяеми, но Мара взе една кутия от сладолед Делта наряза ги на някакви големи парчета, напъха ги в кутията и така успя да вземе 2 домата от общо 4.

Бирата, предвид качеството й, Мара лесно се реши да остави у Кънения хладилник, както и захарта, която така доволно разсипа по пода. Но с чубрицата не искаше да се раздели, нито с пакетчетата слънчоглед с обяснениеto, което Къна призна, че не е лишено от логика, че в Прага нямат нито чубрица, нито семки, а да играеш на компютърни игри и да нямаш семки за чоплене било кьорава работа.

чубрица

Къна направи последен опит да спаси Мара от чубрицата, когато Марчето й сподели, че при последното й пътуване чешките гранични власти й били преровили целия куфар въпреки че в него нямало нищо съмнително. Все пак щом нямат чубрица в Чехия, току виж решили, че е нов вид марихуана. Но това пак се търпеше, за разлика от двете бутилки водка, които се подаваха от чорапите. Но Мара не се раздели с нищо повече. Част от товара, заедно с лаптопа си, набута в някаква раница, със зор затвори куфара и миряса в леглото след още 5 мин.

Колкото и да беше приятна тази другарска среща Къна все пак остана със смесени чувства и спомени, чудейки се дали наистина познаваше Марчето или може би, когато някой отиде по чуждо неизбежно се заразява със стрнности или пък просто има нужда да пренася късчета от домашното със себе си. При всички случай Къна и Мара доста се посмяха и все още се смеят като се сетят за тази визита. За щастие този път граничните власи не претърсили куфара на Мара и тя често готви боб с чубрица в Прага.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*