Skip to content

Секси случайност и/или свръх неудобство? (2)

леко стресната

Къна прекара месеци наред в безрезултатно следене на синеокия съсед и се опитваше да го хване в удобен момент. Не беше съвсем сигурна кой ще е удобният момент, но знаеше, че ще го познае. Ослушваше се кога ще излезе. Веднъж дори го видя да слиза по стълбите и почти го настигна, но той беше по-бърз. А през тия месеци съседът даже сякаш й даваше подканящи сигнали - пускаше си силна бурна музика, която й тресеше пода и сякаш й казваше “ела да ми се скараш де” или “хайде пусни едни бикинки точно сега”.

А една вечер напрежението съвсем нарастна. Посред нощ на Къна й се прияде шоколадче. Ама ей така, по никое време. И все така, по никое време, ще й се случи. Умува известно време дали я мързи повече отколкото й се ядеше, но в крайна сметка изсухли долницата на пижамата, нахлузи някакви дънки и на бос крак надяна обувките. Вече търчеше по стълбите с мисъл как сладостно ще хрупне една Milka с бисквитки. Ммммм…..

Добре, че Пикадили беше 24 часа, че иначе как щеше да се спаси в тез моменти на сластно шоколадово желание. Като стигна пред магазина не влезе, а нахлу и право към щанда със сладките неща и за миг обратно на касата. То пък, странно как така, по туй време, имаше още двама пред нея. Явно и те за нещо “страдаха”. Само пет секунди откак се закачи на опашката и някой друг се нареди зад нея.

За момент Кънчето нещо се забля в щанда до нея. То не заради друго ами, защото там имаше някакви неща с карамелизирани лешници. В тоз чутовен момент периферното й зрение зърна, че човекът зад нея хвърляше бая сянка и то на тъмно. Къна не се стърпя и се обърна да види какъв е тоя типаж. Е нямаше как да предположи, че е съседът.

Направо замръзна, изтръпна, изпоти се и се разтрепери. Ма….той…..бил…не само синеок, ами и бая висок. Ако не 2 метра, то поне 1.90 метра. Разбира се и той я забеляза. В тоз момент, тя хич не приличаше на себе си. То не, че в онзи с бикинките беше себе си, но сега пък хич. Все пак посред нощ, с разчорлена коса, по пижама и с дънки…..е далеч по-зле. Явно все така се случва.

Къна взе да пристъпва от крак на крак. “Да се обърна ли пак, да не се ли обърна?” си мислеше горката душа. То за късмет не й се наложи да мисли много, защото й дойде редът и си плати шоколадчето. И точно след това все едно някой разярен бик я беше подгонил рипна като луда и изскокна от магазина.

Така бързо вървеше и докато вървеше се чудеше защо толкоз бърза. Стори й се, че чува стъпките му и си представи как се носи един висок, висок, висок и синеок. Докато се усети и беше пред входа. Ръгна ключа и влезе. Чак тогава се успокои. За злощастие нещо точно в този момент се случи с осветлението във входа.

Асансьор нямаше и трябваше пеш, в тъмното, по стълбите, до 4-ия етаж. Започна бавно да се качва и малко преди втория етаж чу входната врата да се хлопва. “Иде.” каза си Къна и се опита да стъпва по-бързо. Но той, с тези големи крачки, му трябваше много малко време и скоро я застигна.

“Какво стана с това осветление?” я попита директно. “Амииии, не знам, преди малко си беше…” смънка Къна. “Преди малко си беше????” абе ,Къно, ти забрави да говориш ли, що…..се въртеше в главата й. И с това май разговора се изчерпа някак. Започнаха и двамата да се качват по стълбите. Тя първа, той след нея. Ееее, много сконфузно беше. Точно зад задника й и се чуваше едно типично мъжко тежко дишане. Дали от етажите, дали от височината, дали пък от друго?

След секунди бяха на третия и той извади ключа си. Пожела й лека вечер и се прибра, а Кънчето продължи до четвъртия замаяна.

Беше забравила изобщо защо излезе, какъв е тоя шоколад и се чудеше дали да го хапва.

Секси случайност и/или свръх неудобство? (1)

One Comment

  1. dimodi wrote:

    Кънини вълнения :))))))))))))))

    Monday, April 5, 2010 at 8:10 pm | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*