Skip to content

Свърши и 2009г….

Краят на поредната година и отново започвам да си мисля “какво се случи, с какво ще я запомня?”

2009г. започна с Галя и Миряна, от които с Галя без да сме го мислили или уговаряли се виждаме всяка година, от известно време насам, на 31 дек., а този път освен на 31 дек. бяхме заедно и на 1 януари :) С Миряна имахме ново и прясно приятелство, което беше чудесно и решихме да празнуваме заедно Н.Г.-то. В някакво квартално, притъмнено заведение, с много младежи (не че аз не съм от тях, но тези бяха по-младежи и от мен) се настанихме да посрещнем 2009г.Хаха, бях със смешна тънка блуза с някакви червени елементи и повече грим от обикновено, защото Галя настоя да прояви творчество и да ме направи по-красива, отколкото Господ ми е дал, а дали се получи…..Първият половин час имаше музика, но след това уредбата се развали и не успяха да я поправят. В известен смисъл 2009г. започна тихо :) Нямаше и шампанско, така че не започна и пенливо. В първите минути и часове се опитах да достигна до някои близки за мен същества, но мобилните комуникации ня бяха на същото мнение. И все пак намерих някои, баща ми беше заспал (той отдавна не празнува по това време), а други не си вдигнаха телефоните. Еми, какво да се прави….

Тръгнах си доста рано и с късмет успях да яхна трамвая за центъра. Подбрах Галя от Woogy Boogy в подлеза на НДК (явно и тя не беше си изкарала особено добре, била с някакви сноби, каза) и се понесохме към вкъщи. Врътнахме баницата с късметите и днес мога смело да заявя, че моите се изпълниха. Отредено ми беше да си имам работа с приятелства, къде трайни, къде нетрайни, с доста пътувания, работа и да се сдобия с полезни и не толкова полезни джунджурии. И така започна 2009г.

Януари се изниза почти незабелязано, но всъщност остави спомени. Помня, че бях доста дисциплинирана с фитнеса и 3-4 пъти седмично хабях енергия. Постоянството ми продължи до към Май, но все по-слабо, защото започна да ми писва тази повтаряемост. От приятел научих за Pecha Kucha и как ще участват и се опитах да го подкрепя и да се порадвам с него. Също през Януари се възобнови и едно приятелство от предпоследната ми работа, което беше малко мухлясало от 2008г., но хората си правиха ремонт вкъщи втората половина на 2008г. и си бяха заети. Пак през Януари напланирах едни екскурзийки.

Февруари определно беше незабелязан, защото не помня почти нищо. Имаше повече работа.

През Март посетих за втори път Москва. В този огромен град, с тези големи разстояния или можеш да се чувстваш значим, че си част от нещо голямо или по-скоро незначителен сред тия размери. На летището върнаха колежката ми обратно към БГ, защото не си подновила визата. А можеха да й дръннат една глоба или нещо подобно. В хотела не пожелаха да вземат долари, защото приемали само рубли, които нямах, защото пристигнах в 2 посред нощ. Имах кредитна карта Mastercard, но те взимаха само Visa, а банкоматът, към който ме насочиха да изтегля в брой не работеше. Какви обстоятелства, нали, в майка Русия. И въпреки това обожавам руските конфети, Червеният площад е изумително пространство, а московското метро определено ме впечатли с мащаба си, организацията си и цялото руско множество, което минава оттам. Срещата с клиента си беше същински фурор :). Пак през Март пътувах до Варна покрай няколкото почивни дни.

Април се запомни с Великден и пътуването до Валенсия. Град, който ми донесе много настроение и който бих посетила отново.

Май, разбира се, започна с няколкото почивни дни. След това продължи с рожденният ми ден, който обикновено ме депресира. Проведох някак организация и спретнахме скромно празненство в новооткритото кафене на една моя приятелка - Cafe In Bloom в Лозенец. Мисля, че общо взето си беше приятен рожден ден макар и не с всичките ми приятели. При все това реших, че ще празнувам на половин годишнина и на кръгла годишнина, а не всяка година.

И пак работа, работа, но започна да позатихва, защото наближи топлото. Получих новина от съквартирантката ми, че сериозно възнамерява да си купи жилище и да се изнесе, което си беше леко стряскащо, защото поначало хазяинът не знаеше, официално поне, че и аз обитавам апартамента и имаше вероятност да се наложи пак да си търся квартира.

През Юни нещата съвсем се омързеливиха на работа. Почти приключихме руския проект. Нещата с квартирата се развиха добре. Хари си закупи малка гарсониерка и започна да урежда ремонтните дейности. В края на месеца отделих внимание на ежегодишната доза море по Варненското крайбрежие. Хванах лек холивудски тен и отпочинах. Пазарувайки домати в лудницата на Колхозния пазар лятната ми отпуска се запомни и с кражбата на мобилния ми телефон. Като се завърнах реших да направя едно добро дело и подкарах на wordpress блог-сайта на Cafe In Bloom, където празнувах рожден ден. Общо взето творчеството ми се увенча със среден успех, но задоволително.

В началото на Юли посетих и Холандия, планираното пътуване до Амстердам. Хубав град, който по холандски напомня за Венеция :), но сякаш по ми се нравят Испания и Италия. И всъщност повече ми хареса Харлем, който беше на 15мин с влак от Амстердам. И после навлязохме в дълбокото лято и горещината. Мак-чо пак ме изненада като повреди хард диска и инвестирах в нов доста по-голям. Вяло се поднови още една приятелска дружба, която ми липсваше ужасно много, но далеч не беше вече същата. Сдобих се с фитнес уред и фитнеса се пренесе у дома. Хари започна активно да изнася багаж. Квартирата ужасно се изпразни. Хазяинът ме “одобри” и започнах да търся нова съквартирантка. За щастие сестрата на една моя приятелка си търсеше квартира и въпросът се уреди.

И дойде Августовското мъртвило. Горещина, почти празна София, проектно и работно замиране, изобщо лятна летаргия. Сюрпризът на работа беше обучението на нов софтурен продукт. Повече от година разучавах един, докато достигна задоволителна форма на познанство и решиха, че е време да ме запознаят с нов продукт. И обучението продължи 2 седмици. Беше ново, интересно, но различно. И има няма след месец решиха, че могат да ми поверят проект с този нов софтуер.

Та Септември се оказа месец на “предизвикателството и новите възможности”, както на работа му викат, с този нов продукт. Натъкнах се на Project Manager, който не знаеше къде му е главата, а какво остава да координира себе си и другите. И борбата беше безмилостно жестока. Нерви, усилия и други подобни.Септември се оказа като цяло доста кофти месец. На парти за рожден ден на бившата ми шефка от vivatel ми откраднаха портмонето с всички парички (които по случайност този път бяха доста), карти и документи. Вкарах се в малък филм и ходене по мъките да си извадя нови документи. Изобщо депресията ме обхвана отвсякъде, особено след летаргичния Август и началото на есента. Да не говорим, че приятелството с приятелите отвсякъде куцаше. Всеки се беше хванал на собственото си хоро и си се друсаше самостоятелно. Скарах се и с най-добрият си приятел, заради това че не ме защити, когато очаквах. Донякъде беше ужасно глупава ситуация, но ужасно неприятна.

Октомври не беше по-добре, особено след като смениха и часовото време. За щастие мина някакси.Беляза се най-вече от работа и няколко скарвания с един от най-обичаните ми приятели.

Към Ноември нещата сякаш започнах да се оправят малко или поне така изглеждаше. Уви, прекрати се приятелството ми с Миряна. Не знам какво стана и кой вятър повя това момиче, но контактът се прекъсна след мъчителни опити цяло лято. След като се раздели с приятеля си явно реши да поднови много неща в живота си и прекратяването на нашето познанство без да иска попадна сред тях. Тъжно ми беше, но някак очаквано сякаш. И всеки си тръгна по своя път. Поне на работа нещата взеха да се проясняват. Пустият нов софтуер започна да изглежда по-познат и да се борави по-лесно с него. Спонтанно реших да посетя най-сетне Прага. Мария ми беше колежка от първата ми сериозна работа. Приятелството ни и до ден днешен е едно от най-приятните познанства. замина за Чехия преди няколко години, после реши да се върне в БГ. Беше ми съквартирантка и поживя с мен в София и след като от новогодишната баница през 2008 й се падна “работа в чужбина” и след като приемането ни в Европейския Съюз улесни нещата, тя оново замина и от доста време си е в Прага. Все ме кани на гости, но билетите все са над бюджета ми. За щастие Ноември намерихме едни, които съвсем идеално се вписаха и времево и бюджетно. Този месец се отбеляза и с фирмен тимбилдинг - уикенд в Катарино. Малко са ми смесени впечатленията от Катарино, но общо взето беше хубаво. За сметка на това пък тимбилдингът беше ужасно скучен.

И дойде Декември. По Никулден планирах една сърдечна изненада, която хич не беше приета добре и май се оказа най-ужасната, която съм правила. Не че не си бях виновна, но все пак. После се започна пътуването. Прага е прекрасна, но най-добре си я оставете за пролетта или лятото. Още не съм надделяла над мързела си да споделя това онова за Прага, но ще се случи. Малко след като се върнах съвсем набързо се организира командировка по работа и пак в Холандия. Явно тая година ми върви по холандски. Този път в Хага. Тази Хага нещо хич не ми допадна. Макар че е прибързано да се каже, защото изкарах там само 2 дни и не видях почти нищо, но впечатлението беше едно такова. И за нея ще споделя мисли, но по-нататък. Сдобих се с нова играчка, телефон с touch screen (нещо, на което се опъвах доста, но пък се оказа много яко). Има си вградени applications за twitter, facebook, як речник и др. подобни залъгалки. После дойде поредната седмица, в която яхнах самолета по случай Коледа и към Варна. Коледата беше очаквано ужасна, май най-ужасната, която съм имала. дано се прекъсне тази низходяща градация с тоя празник, че вече искрено го ненавиждам. И сега в последните два дни на 2009г. имам надежда да посрещна 2010г.с усмивка.

В последният работен ден на 2009г. отидох на работа в 10, обядвах 2 умрели няколко пъти пилешки шишчета със салата от зеле с моркови, оцет и чили сос, постарах се да бъда полезна. В офиса мъртвило.

2009г. не беше много приятна година. Особено в най-личен и приятелски план съм ужасно разочарована. Но пък доста попътувах. Все пак реших, че е добре да запомня някакси 2009г. и да не разчитам толкова на главата си. Със сигурност за вас е било скучно, но на мен ми беше приятно да я побера в тези параграфи и да погледна назад в близкото минало. Пробвайте и вие.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*