Skip to content

Долината на цветята (Valley of Flowers)

Режисьор е индиецът Пан Налин, който може да ви е известен от Самсара.

Ето поредния странен, впечатляваш интересен филм за онова чувството любовта, което явно се оказва честа тема при мен. Филм на индийци, французи и японци - странна комбинация, нали? В този случай, обаче, смятам, че са се комбинирали добре, за да сътворят един двучасов филм, в който сякаш се развиват много истории накуп, но всъщност е само една - любовта между двамара души, която е невъзможна поради това че тя е някакво божество или митично същество, а той човек. И защо невъзможна ще попитате? За разлика от гръцката митология, където много от божествата са се появили на бял свят точно в резултата на комбинация между бог(богиня) и човек и където децата им са били покровителствани от боговете, то тук божията промисъл си беше поставила задача непременно да раздели двамата безумно влюбени. Незнайно как в тази борба бог беше в образ на един старец, който се разхождаше и ги гонеше и не бих казала, че вършеше кой знае какво божествени неща. Но май пропуснах основното.

Накратко, действието се развива в Хималаите, чудни гледки, особено ако го гледате на голям екран. Покрай Хималаите имаше и малко доза будизъм и буда, на който му откраднаха способността да се носи във въздуха поради факта, че се беше извисил духовно, имаше и будистки храм, в който някакви монаси произвеждаха елексир на живота.

Любимият е “главатар” на “банда”, която пресреща кервани с богати стоки в Хималаите и ги ограбва, след това препродава плячкосаното и живее с “печалбата”.

Любимата е доста мистериозна, странно красива и някакво божество според мен (мисля морско), която се влюбва и се вмъква в мъжкия свят на тази “банда”.

Любовта им е толкова силна, изпепеляваща и истинска и важното е не с кого си, а без кого не можеш, както и че за този без когото не можеш си способен да извършиш дори убийство и да излезеш извън това което си.

Филмът както вече ви стана ясно е на една от любимите ми тематики - любовната и обичната, най-топлото чувство, което озарява душите. В продължение на 2 часа ни се показва както колко силна може да е любовта между двама различни хора, за да ги накара да променят нещо в себе си, да ги карат да крадат човешки сенки на хора с късмет, за да си осигурят късмета да бъдат заедно, който не им е писан по съдба, да правят любов носейки се във въздуха след като ограбиха един духовно просветен Буда, да станат безсмъртни от елексира на безсмъртието, както и да видим че уви не можем да се борим срещу предопределенито, че ако нещо не ни е писано да бъде, значи то просто няма да бъде.

В рамките на филма се пренасяте след много години от Хималаите в модерна Япония, където любимият е основал компания за евтаназия, за да може да помога на хората, които искат да си тръгнат заради изпитваната болка да го направят. И защо пък подобна компания - защото той самият знаеше какво е болката да не можеш да живееш без любимия и искаше да си отиде, но елексирът на безсмъртието му беше изиграл лоша шега - да не може да си отиде, както и другата шега, че неговата божествена любима не се обезсмърти.

Филмът е толкова богат на истории, че трудно може да се опише, просто трябва да го гледате, ако сте ценители на киното.

Само ще кажа, че краят не е щастлив и те не заживяха щастливо завинаги.

Ето и още малко факи за филма: Зад продукцията му застават пет различни държави, като кастинги за актьори са проведени във всяка една от тях. От 2600 желаещи да участват за главните роли са избрани актьорите Милене Ямпаной (”Пурпурните реки 2″), Насирудин Шах (”Лигата на необикновенните”) и Милинд Соман (”Песен за любовта”). Бюджетът на продукцията е 6 млн. долара.

One Comment

  1. Димо wrote:

    Главната мацка, пардон, героиня, се оказа омъжена за главния герой в реалния живот, язък :))

    Thursday, February 22, 2007 at 12:58 am | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*