Skip to content

Грозна съвременна приказка за Нея

Тя била само на четири, когато всичко започнало или може би по-скоро свършило. Когато си на четири трудно можеш да прецениш какво точно става. Оценяваш го по-късно по мъгливи спомени или внушения.

Нещо започнало да прояжда майка й след преживения стрес, при който модерния тогава черно бял телевизор Велико Търново почти се стоварил върху нея, когато била на около три. Нещото няколко месеца по-късно било диагностицирано като рак. Никога не разбрали дали се дължи на уплахата, стреса от уплахата или някаква генетика на нещата. Но съмненията за генетика се задълбали и по-късно, когато се оказало, че много от членовете на семейството по майчина линия страдали и си отивали все от същото. Тогава, а и сега възможностите за лечение при злокачествено образувание били почти нулеви. Не можали да я спасят. След година в мъки и само на 28 майката оставила семейство от баща и дъщеря.

Може би това, че била само на четири тогава й спестило много тъжни спомени или ги заличило. Спомняла си много малко и не била сигурна дали били спомени или нечии разкази. По-ясни картини били само едно посещение в болницата с много сълзи, което май било последното. A след това некролози, при вида, на които се разревавала с вик “мама”. И на последно място албуми със снимки, които й показвали, че някога я е имало и всичко е било друго. Останалото били само нечии думи.

Майка й била детска учителка, много я уважавали, много пробивна и упорита, и много се стараела, свирела на акордеон. Баща й все повтарял колко много се обичали. Била добра домакиня и знаела кога да си мълчи, а когато говори какво да каже. Все й повтаряли, че прилича на майка си и то много. А на нея много й се искало не само да прилича на майка си, а някакси да продължи живота й и да направи неща, които тя не е успяла.

Но тъжното не свършило до тук, а само започнало.

Баща й бил доста млад, когато останал сам с четири годишна дъщеря. Млад и уплашен, че е сам и че няма да се справи. И още по-уплашен от това, че някаква лоша съдба тегне над него. Не познавал собствената си майка, защото баща му се бил развел доста рано с нея и му били насадили омраза към нея. Възпитавали го на принципа “колкото повече бой изядеш, толкова повече ще поумнееш и ще си научиш мястото”. Винаги гледали на него като на неумеещ, нескопосан човек, на който трябва да му се показва правия път в живота. Собственият му баща не харесвал съпругата му и бил против брака му. Пак баща му отказал да види внучето си докато не навършило една година и не защото Тя била малка, а просто поради човешка простотия.

Въпреки това трагедията сякаш освестила всички, но може би за кратко.

Баща й решил, че най-доброто ще бъде да се опита да намери друга жена, която да му помогне да бъде баща на детето си и да го подкрепя като съпруга. Но явно е имал неоправдани надежди. Все пак каква ще е тази жена, която ще влезе в ролята на майка на чуждо дете и на съпруга? Жена с голямо сърце или по-скоро с подмолни цели. Като в някаква зла приказка се оказало, че тя не била добрата фея, а злата мащеха.

Сравнително скоро след смъртта на майка й, баща й се задомил за жена, която по нейно лично мнение била глупава, не грозна, но нямала и никакъв чар, даже с доста странна физиономия, не женствена и много друго с НЕ. Това, което помнела много добре били ръцете на тази жена. Смешни и пълни ръце. Най-смешени били палците на ръцете й - къси, дебели, сплескани и сгърчени - все едно цял живот е тренирала фитнес вдигайки цялата си тежест на тези палци.

В негово присъствие жената била в ролята на загрижена и добра майка, но когато баща й го нямало нещата изглеждали по друг начин. Тя от малка била длъжна преди да реши да си прави някакви детски работи да попита първо “мамо, имаш ли нужда да помогна с нещо” и едва след като получела отговор, че няма, тогава да си позволява да прави нещо друго. Но то все имало - я да измие чиниите (колкото може, защото понякога се хлъзгали между малките й ръце), да изпере цял леген с мръсни чорапи на цялото семейство, да почисти обувките на всички, да изглади купа с пране (колко много купове имало) и други задачи.

А тя все пак била ученичка. Сутрин един гаден жълт руски часовник с казармен звън я изтръгвал от сладките й сънища, за да тръгне навреме с тролея за училище. Ако не бил часовника, то женището идвало да я отвие, за да я накра да стане. Ходела си самичка съвсем от малка. Веднъж й се случило да я ограбят. Взели й чисто новото портмоненце, което дядо й й подарил с 2 лв в него. А друг път някаква психопатка от по-горните класове не я пуснала да си тръгне от училище. Била я завардила на стълбите. Тормозила я два часа докато не й взела парите и чак след като я обиждала известно време я пуснала да си върви. Друг път заспала в тролея и в бързината да слезе на правилната спирка си забравила чантата. После доста я мъмрили вкъщи и я пратили да си я търси по разни тролейни обръщачи и депа.

Добре, че поне била редовна ученичка. Вкъщи все учела, пишела домашни и все някакви шестици се святкали в бележника й. Следяли я изкъсо. Била невероятна цифромания и все към цифрата 6. Но с математиката била много зле. За всяка по-ниска оценка си получавала наказание и мъмрене. А за двойка по математика нещата доста загрубявали.

В малкото случаи, в които женището на татко й решавало да й помогне да се опита да разбере някой по-неясен урок, обикновено получавала здрав бой. Жената явно била с много слаби нерви и натрупана злоба, защото когато Тя не можела да схаване от първия път, обикновено въпросът се решавал с як шамар през лицето, а после и втори, и трети, с юмруци “дум-дум” по гърба и други подобни издевателства. И всичко докато носът й не прокървявал. Чак тогава женището се осмирявало и започвало да се чуди и мае какво се случва и защо на Нея й тече кръв от носа. Дори по едно време я завели на лекар да проверят дали всичко е наред с главата й, защото странно някакси често получавала кръвотечение от носа.

Не само по повод учене, но и по други поводи често отнасяла шамари и тогава се чувствала късметлийка, че носът й прокървявал, за да спре всичко това. А защо не казала на баща си и Тя не знае. Щастлива била в моментите, когато не оставала сама с тази жена и когато баща й я взимал заедно със себе си някъде навън.

И така времето минавало. Тя растяла и не била особено забележимо дете, но определено нещастно. И станала още по-незабележимо, когато злата мащеха взела, че забременяла. Всъщност Тя била много щастлива, че ще има братче, на което да се радва и да гледа и че няма да е самичка. Но не знаела, че радостта на баща й, че си има син ще е чак толкова голяма, че да забрави съвсем дъщеря си. Въпреки това Тя много обичала малкото си братче. А най-хубавото било, че злата женица си пренасочила вниманието в посока да бъде майка на собственото си дете и рядко намирала време за издевателства.

И така две години, в които братчето растяло, обичано, а женището ставало все по-недоволно от нещо или някакви неща. А баща й все по подозрителен за нещо или неща. Явно имало нещо, но какво точно било трудно да се определи.

Докато в един ден Тя не се прибрала вкъщи и не видяла как къщата била почти празна. Нямало кърпи, ни чаршафи, нито книги, нито телевизор, нито много други неща. Просто всичко, което можело да бъде взето, било изнесено. Оказало се, че женището явно било сложило точка на семейното щастие и то по един “събирателен” и “присвоителен” начин. Трябвало да му се признае, че се било справило много добре с тази задача. По-късно се оказало, че това била втората й проява от този тип. Първият й съпруг също пострадал, но наличието на предишен съпруг, както и проявите на женището станали ясни едва по-късно.

И се започнали невероятни проблеми от съдебен и разводен характер, които по същината си били връх на човешката простащина. Най-големият връх бил, че тази отвратна жена изнудвала бащата със сина му, за да присвои повече от семейното имущество. Бидейки жена на съпруга си и майка на едно от децата му, женището предявявало невероятни претенции към цялото семейно имущество, в което нямало почти никакво участие. Понеже съдебната система била и е все още е невероятно справедлива, нещата отивали в посока Тя и баща й да си останат на улицата, защото женището почти било успяло да затвори големите си лапи над семейното жилище. Междувременно починала баба й, а малко след това и дядо й (вече споменат по-горе).

Семейната трагедия преди години докарала на баща й много бели коси, но целия този процес и допълнителните семейни трагедии направо го състарил. Децата, винаги искрени в определенията си му викали “дядо”, а той още нямал 40. Най-силен бил ударът с това, че злата вещица буквално откъснала малкото момченце от баща му и той повече не го видял. Тя също много страдала, че загубила братчето си и че никой не й дал разумна причина защо се случва всичко това.

Разбира се, всички нерви и нещастия, които преживели се застояли вкъщи и всичко било ужасно трудно. Тя, вече порастнала, трябвало да бъде домакинята в къщи и да се грижи за баща си. Добре, че женището я било тренирало. И всичко това не било никак лесно особено за някой който бил на 13. За щастие нещата сякаш вече бяха започвали да се просветляват в нейния живот или поне така й се струвало. Всичко щяло да бъде по-трудно, но поне останало семейство от двама, което знаело и искало да се справи без чужди намеси и било твърдо решено, че ще успее.

КРАЙ и точка

И изводът е, че съвременните приказки са грозни, защото хората и всичко в тях може да бъде много грозно и защото съдбата понякога ощетява много. Хората трябва да търсят и да показват хубавите неща у себе си, да бъдат добри и да се обичат, да не си причиняват грозни неща, защото тях и без това ги има в изобилие и най-вече да вярват, че идващото винаги може да е по-добро и че най-хубавото тепърва предстои :)

ps: сътворено от няколко истории и със съгласието на техните собственици
ps2: vavalu моли за извинение за черните краски в този блог, напоследък, но такива настроения в момента я владеят с пълна сила и много би искала тези истории да бъдат мотивация за нещо по-добро

One Comment

  1. nadyaat wrote:

    :((( no comment

    nadyavam se naistina sobstvenitsite na istoriite da sa nyakolko, a ne 1 4ovek…

    Tuesday, November 24, 2009 at 5:39 pm | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*