Skip to content

Утопични и странни идеи - партньорът в живота

arranged marriage

Какво, ако родителите на всяко дете са длъжни до навършването на 18 годишна възраст да му намерят партньор в живота, като водещо при техния избор е доколко като характер и личност този партньор е подходящ за тяхното дете? Родителите да бъдат ограничени да получават инфомация за потеклко, класа, имотно състояние, финансово състояние и др. за потенциалните избранници за детето си преди да са потвърдили избора си. До 20 годишна възраст да имат право да преразгледат избора си заедно с детето си, което вече има повече разум, но да бъдат длъжни да му изберат партньор. Ако до 21 година двамата партньори не се харесат след като са се опознали, тогава родителите са освободени от задължението и децата могат да търсят сами за себе си.

Защо това да е добра идея?

Никой не може да си избира родителите, но всички живеем с тях независимо дали ги харесваме, дали са интелигентни, дали ни помагат и ни разбират, дали са богати/бедни, красиви/грозни, дали са ни осигурили добро семейно огнище. От самото си раждане приемаме, че те са наши родители и това никога няма да се промени.

Никой от нас не може да си избира децата - няма как да определите какво да бъде детето ви, но тъй като то си е ваше дори и да е най-големия изрод и хулиган ще го приемете.

Следвайки същата логика родителите могат да избират на децата си партньори в живота. Това вече е изпробвано и има редица положителни страни. Да, може би няма да има любов, защото ви е натресено нещо, което може да не харесате, но пък това е съдбата ви, вашите родители са ви я избрали и вие я приемате. Ако всички израстнем с тази идея, тогава и съпротивата спрямо нея няма да е голяма, защото просто това ще е в реда на нещата.

Любовта макар и прекрасна не е вечна и всички го знаем. След време, ако тя не успее да разруши всички красиви взаимоотношения от нея остават само уважение, привързаност, приятелство.

Какво реално ще означава, че партньорът ни ще е определен? Че нямаме избор, че не можем да го изберем сами? Може би да, но наличието на избор не ни ли затруднява повече? Не е ли по-лесно да изберем, когато възможностите са ужасно ограничени? Родителите ни предвид опита си от познанството с други хора сигурно ще могат по-добре да преценят кой е подходящ за нас. Все пак миналото познава толкова много случаи на уредени бракове и това в крайна сметка не е било фатално нали :)

Представете си модифицирана форма на сайтовете за запознанства, в която всеки представя детето си. Вашите родители представят вас и могат да видят децата на други и да ви изберат партньор. В известен смисъл това дори ще амбицира родителите ви да се грижат по-добре за вас, защото вие трябва да сте “конкурентноспособни” на “пазара”. Когато могат лесно да ви сравняват с други, те ще могат да видят какво ви липсва спрямо останалите или в каква посока и какво да развиете у себе си. Ако ви харесат някой трябва да проведат типични разговори родители с родители, за да се опознаят по-добре семействата. Ако родителите преценят, че децата ще си паснат, то тогава и самите деца биват запознавани. Предоставя им се възможност самите те да се опознаят. Родителите ви могат да изберат дори няколко партньори и в крайна сметка да ви “свържат” с един. И вие ще имате право на глас. По този начин дори родителите ви ще имат възможност да се опознаят.

Да, всичко това изглежда някак безчувствено, роботизирано, систематизирано, но няма ли да е по-добре за всички ни? Няма ли да улесни живота ни и може би да ни направи по-щастливи?

А, ако вие не си харесате никой от “препоръчаните” ви партньори, тогава продължавате търсенето си сами.

Все пак може би е по-добре да избираме партньорите си по-рано. Колкото повече напредваме в развитието си, толкова по-ограничен става собствения ни избор. Ограничава го нашия собствен разум със задълбочените си възгледи, невероятните си претенции, наранената ни психика от различни преживелици и сблъсъци, нарастващия ни егоизъм и самовлюбеност. Ограничават го и многото отговорности - работейки трудно можем да търсим и избираме, а дори и да ни остава време, когато сме затрупани от грижи дори нямаме желание.

В Япония дори и в наши дни има ужасно много уредени бракове. Тази малка страна е една от най-добре развитите и технологични държави. Не мислите ли, че това има общо със социалния им живот и това как уреждат въпроси като брака?

При животните принципа на избора е най-добрият печели и целта е създаване на поколение, а не удоволствие и любов. Освен това при много животински видове има полигамност и поколения се създават с различни партньори. Да, ние хората сме същества с интелект и можем да изпитваме удоволствие и любов, но крайната цел на 90% от нас е да имаме семейство и поколение. Тогава не е ли по-важно какъв е партньорът ни, а не дали го обичаме и дали изпитваме удоволствие с него и не е ли по-добре избора ни да се извършва по друг начин?

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*