Skip to content

“Бабешки рок”

Заглавието на този пост беше провокирано от проведения на връх Бузлуджа “Бузлуджа open air”, който беше изрекламиран “И баба ти ще ходи на Булздужда, а ти?” или нещо подобно. Иначе по същество той насочва вниманието към нашите мили пенсионери и няма общо със самото парти, на което нашият “обичан” премиер Станишев се изяви като DJ.

По настоящем се подвизавам в гр.София и напоследък често съм свидетел на интересни пенсионерски срещи, за които искам да ви споделя.

Така например решавам да се поглезя и да си изпия кафето в Onda в един Неделен обед. Всички знаем, че там правят различни кафеени специалитети, които, разбира се, поради благоразположението на духа, което ви създава подходящата обстановка на Onda и поради качеството си не могат да се класифицират като евтини. Тъкмо, когато си преполових капучиното на масата до мен се настаниха две …….възрастни дами.

Тук ще направя малко уточнение:

- възрастни дами - прилично изглеждащи жени на около 60-70г., добре облечени, в добро здравословно състояние и чудесно състояние на духа и мозъчните функции, с доход около 700лв на месец;

- пенсионерки - възрастни хора, доста изстрадали, които обикновено се разхождат с платнена торбичка с пресен хляб или кисело мляко в нея, с леко увредени двигателни функции и не особено добро здравословно състояние и пенсия от порядъка на 150 - 250лв на месец;

Та, възрастните дами се настаниха на около 1 метър от мен, при което разстояние можех добре да чуя какво си говорят дори и да не исках. Докато стоях в учудване, надявайки се как те ще погледнат менюто, ще се освдомят за цените и ще си тръгнат, всъщност видях и чух друго. След кратък разговор помежду им едната, която беше по-приказлива, каза, че ще поръча и за двете и ще почерпи другарката си по възраст. След малко тя се завърна с две от онези големи чаши с кафе и една “cookie” (големи американски бисквитки, които не са особено вкусни и със средна цена 2.50лв). По мои изчисления сметката им беше около 6-7лв.

Това, разбира се, никак не звучи много или поне не за работещи хора. Само че тук не можеше да става дума за работещи, защото жените очевидно бяха се отдали на старините си. Мисля, че съвсем естествено ми изникна въпрса, както предполагам и на вас, откъде ли тези две дами могат да си позволят да се почерпят точно в Onda особено при представата ми за равнището на пенсиите в нашата родина? Докато се опитвах да се съсредоточа върху книжката си слухът ми долови и друг любопитен факт - уговориха си среща по-късно да отидат в Червената Къща.

Тези, които вече са посещавали заведението знаят какво меню предлага то и какви финанси изисква, а на тези, които не знаят препоръчвам да го посетите. След като дочух уговорката за Червената къща наистина много ми се прииска да си отговоря на горния въпрос.

Отново в почивен ден преди известно време самата аз бях в Червената къща за обяд и на съседната маса отново имаше две възрастни дами (не бяха гореспоменатите), които също обядваха там.

Ето ги моите размисли и страсти по горния въпрос. Напоследък все по-наболял става въпроса с пенсионерите:
- броят им нараства за сметка на младите хора и раждащите се мъници
- няма пари за пенсии
- пенсиите са твърде ниски и хората мизерстват
- с така въведената точкова система на хората им се налага да поработят повече, за да добутат до пенсия, но никой не ги иска, а някои няма и да добутат
- лекарствата им са скъпи, държавата не им помага; все висят по доктори, а те искат пари

и т.н.

Моята баба получава пенсия 180лв на месец и живее сама. За нейн голям късмет не ползва парно. Но моля ви помислете какво бихте правили със 180 лв на 68 години. Тя не ходи никъде освен при малките си внучета, но все пак…..

Мдам……

Разбира се, на всички ни е известно, че в София има все повече хора от “ПРОВИНЦИЯТА”, както много често ни го напомнят кореняк софианци. Освен всички последствия, които носи това преселение, едно от нещата е масовото ползване на квартири. Преди време бях писала за мечтата си да бъде рентиер и само с парички от наем да си живея.

Та след кратък размисъл картинката ми се оформи по следния начин. Възрастните дами по време на комунизма или след това са закупили или наследили имот (а може и няколко) в София (няма да уточняваме къде). Самият имот/и за тях е постижение, защото по настоящем на хората им се налага да изплащат жилище в продължение на 25-30 години. В днешните прекрасни европейски времена те получават месечен наем от имота си (който не декларират) средно около 500лв. Към него прибавяме една доста малка пенсия от 150лв и получаваме като краен резултат чист доход от 650лв.

Мисля, че много добре знаете, че “у нас” все още има хора, които на месец получават доход от заплата около 450 лв, както и такива, които получават и по-малко. Е, разбира се, има и такива, които получават колкото възрастните дами или доста повече.

Знаете също, че днешното работещо поколение плаща пенсионни осигуровки, които служат за формиране на Фонд пенсии за днешното поколение възрастни хора и че днешното поколение събира точки за пенсия, които може и да не досъбере.

Известно ви е, че се разболявате средно около 2-3 пъти в годината и често дори не стигате до доктора (за разлика от възрастните хора), а го карате на самолечение. Плащате си и здравни осигуровки, които обаче реално не ползвате и в допълнение дори си плащате за доктор.

Та какво излиза?

Ние, младежта на нашето време, работим колкото можем и изкарваме колкото можем и колкото ни отпуснат. Налага ни се да се “преселваме” от ПРОВИНЦИЯТА към града София и да ползваме квартира. Плащаме си плосък данък, осигуровки, каквото си трябва, за да имаме честта да се срещаме в кафенета и заведения с възрастни дами.

Радвам се, че има възрастни хора на това ниво “у нас”, макар да не ми харесва в резултат на какво и чии усилия те успяват да постигнат това ниво. надявам се пенсионерите да се чувстват все по - добре в милата ни родина, защото и те са поработили навремето. Тъжно ми е, обаче, че има млади хора, които не са ходили или няма да отидат скоро в Onda или Червената къща поради ред причини, че има хора на средна възраст, които няма да се пенсионират никога, че има такива, които след като си получат заплатата са я разчели до стотинка и ………..

Ще приключа само с това, че когато достигна достолепната възраст на тези дами, дай боже да я достигна, искам да съм на тяхното положение “бабешки рок”, да мога да живея добре само с пенсията си и да мога да се насладя отново на едно капучино в Onda и да поседна в Червената къща или където другаде обичат да ходят възрастните дами.

Искам също СЕГА да знам какво още трябва да направя, за да мога да постигна този “бабешки рок” след години, защото бъдещето не ми изглежда толкова розово.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*