Skip to content

Für Mich

vavaluНа този блог му липсва личност и затова реших да включа туй онуй за нея.

Жената зад този блог е луда в много отношения, съвсем наскоро и един близък на нея човек й го каза в прав текст. Но тя и само си го знае и признава. Така че стойте далеч от нея.

Родила се е под знака на телеца и много се гордее с това. Обича всички телета и не само телетата.

Тя е непоправима (или поне доскоро беше съвсем непоправима) романтичка и вярва в доброто на света (което все по-трудно се намира) и любовта между хората в най-чистия й вид (която пък се намира още по-трудно). Даже май е твърде любвеобвилна.

Обича ароматни свещи, пръчици и други подобни глезотийки и далеч не свързва свещите с опелото, а по-скоро с настроението, което създава онази мека приглушена светлина на свещите и аромата им, който те отпуска и те пренася в друг свят на спокойствие, равновесие и блаженство.

Харесват й филмите. Разбира се, не какви да е филми. Не може то така, просто филми. Вярно е, че гледа и доста глупости, но това е само за разонобразие, а и уви все по-малко ново стойностно кино се прави.

Увлича се по интересни четива, но зарината от работа и от лоши мисли все по-малко чете и се срамува. Гледа да наваксва от време на време, но старото време, когато четеше по цял ден сякаш е отминало завинаги или поне засега. Към момента чете книжлетата на Борис Акунин (модерното руско чудо) и много го харесва.

Този блог тя го започна просто, за да може да сподели с повече хора (ако се намерят такива) това което се поражда в главата й по повод някои от интересуващите я теми, а именно софтуерa с отворен код, филмиte и позитивниte (е понякога и негативни) впечатления от живота.

Далеч е от мисълта да прави от този блог дневник, защото не смята, че ежедневието й би било интересно на някого, а и дори да беше не би си го поделила с никой (е като намери някой би си го споделила, но сигурно ще е само един, а не сума непознати хора онлайн).

За филмите вече ви каза, че ги обича и затова й се искаше да може да каже и на други хора какво е видяла в разни филми, та така евентуално да им създаде представа дали си струва да гледат нещо. Разбира се, далеч е от идеята, че хората трябва да споделят нейното мнение. То е само едно мнение и нищо повече.

За нещата от живота всички пишем така че няма какво да се обяснява тука.

А защо точно софтуер с отворен код - ами защото идеята, която стои зад това много я впечатли; толкова я впечатли, че си написа магистърската теза на тема Софтуер с отворен код и неговото приложение в бизнеса, образованието и държавните институции и не само. След като се рови доста (макар че не достатъчно) и намери много ценни и интересни неща, тя реши, че иска да сподели и с други хора ползата. Освен това искаше да сподели много неща за софтуера с отворен код, които доста хора не знаят и най-вече за ползите от него и глобалната му идея.

Иначе в професионално отношение е магистър Стопанско Управление и се занимава от около 3 години с управление на проекти. Първо уеб проекти, а сега в телекомуникациите. Непрекъснато се натъква на много недомислици в работата (и преди, и сега), които я тормозят и затова няма да навлиза нито да посочва конкретни детайли.

Пак едни много близък на нея човек (или поне така си мислеше) няколко пъти й е казвал, че хич не е интелигентна и че е доста празна личност, други пък хора са й казвали други неща, но тя оставя на всички, които посетят този блог и тези, които я познават сами да решават за себе си.

Тука слага точка, защото отново, както винаги беше твърде многословна. Моли ви искренно за извинение за всички дълги слова всеки път, но пък вие всички можете да четете и между редовете, а тя ще се старае да пише по-кратки нещица.

Дано да ви е просветлила малко по въпроса “Кой каканижи мисли в тоя блог?”, а ако не е, винаги можете да задавате въпроси, ако сте любопитни.

В.

6 Comments

  1. howbizarre wrote:

    Не е важно кой… а какво нанизва из перчетата от мрежата…

    Драскам те към списъка - пък ще видим, да ли ще ми се наложи да те отписвам :о)

    странна обързаност …

    Tuesday, October 30, 2007 at 6:03 pm | Permalink
  2. howbizarre wrote:

    Your email is never published “nor” shared … :о)

    Tuesday, October 30, 2007 at 6:04 pm | Permalink
  3. Ludi ili bezumni, koi da ni kazhe ?

    Безумецът

    Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски - седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:

    Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
    Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
    И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:
    - Той е безумец!
    Вдигнах глава, за да се вгледам в него, ислънцето за първи път целуна собственото ми лице. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
    - Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
    Така обезумях.
    В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността — свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран

    Tuesday, January 15, 2008 at 4:15 pm | Permalink
  4. vavalu wrote:

    Благодаря ти за написаното.

    Дано всички се почувстваме щастливи някой ден от това, което имаме и което сме или да имаме щастието да прогледнем и най-вече да ценим хората около себе си.

    Tuesday, January 15, 2008 at 4:31 pm | Permalink
  5. Ако до всяко добро същество застане още едно

    Странникът.
    Който поне малко е познал свободата на разума,
    може да се почувства на земята единствено като странник, макар и не като пътник към последната цел: защото такава няма.
    Но положително той ще иска да види и ще държи очите си широко отворени, за да не пропусне нищо от това, което става по света. Ала той никога не бива да се привързва твърде силно към отделни неща, в него трябва да е жив духът на неуморното скиталчество, който се радва на смяната и на преходността. Естествено този човек го очакват тежки нощи на умора и безплодно чакане пред портите на града, където е трябвало да получи подслон. А може би ще се добави, че също както в Ориента пустинята ще се простира до самите градски порти, че воят на грабливите животни ту ще приближава, ту ще заглъхва, че ще извие вихрушка и разбойници ще отвлекат впрегатния му добитък. И тогава тази ужасна нощ ще легне като втора пустош над пустинята и сърцето му, уморено от скитане, ще помръкне. Но огрее ли го утринното слънце, сякаш пламнало в божествен гняв, и разтвори ли се градът, той ще съзре в лицата на обитателите му по-голямо мъртвило, повече кал, вероломство и несигурност, отколкото извън портите му; и денят ще стане по-лош и от нощта. Такава би могла да бъде участта на странника. Обаче след това ще дойдат като възмездие блажените сутрини в други краища и мигове, когато още в зората на деня ще види забулени в планинските мъгли ята танцуващи край него музи. А после, потопен в благодатния покой на предобедния час, когато тихо се разхожда под дърветата, за него ще падат иззад гъстата им шума добри и полезни неща - даровете на всички онези свободни духове, чието обиталище са планината, гората и самотата и които също като него, верни на своя ту весел, ту замислен нрав, са странници и философи. Родени от тайната на утрото, те размишляват как е възможно денят между десетия и дванадесетия си час да бъде тъй чист, озарен от светлина, сияещ във ведро блаженство:

    Wednesday, January 16, 2008 at 1:36 pm | Permalink
  6. A. wrote:

    “Ако до всяко добро същество застане още едно”
    - няма да ни стигнат куршумите

    Thursday, October 30, 2008 at 9:13 pm | Permalink

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *
*
*