А сега на конкретния въпрос. Една от дейностите, които ме занимаваше последните месеци беше бременната ми маца, която си роди два манъка. Те са вече на 2 месеца и половина. Големи сладури.

Още снимки има тук

Ваксинирани официални граждани с национални паспорти. Търсят си някой, който търси тях и иска да ги обича. Шушкин е малко момченце с големи лапи, а Грейси е малка и палава дама

Ето Мама

а татко е този голям и смръщен сивушко.

Ако имате желание да ги направите част от вашето семейство и да се грижите съвестно за тях, те с удоволствие ще се нанесат у вас - по единично или като братче и сестриче

Къна прекара месеци наред в безрезултатно следене на синеокия съсед и се опитваше да го хване в удобен момент. Не беше съвсем сигурна кой ще е удобният момент, но знаеше, че ще го познае. Ослушваше се кога ще излезе. Веднъж дори го видя да слиза по стълбите и почти го настигна, но той беше по-бърз. А през тия месеци съседът даже сякаш й даваше подканящи сигнали - пускаше си силна бурна музика, която й тресеше пода и сякаш й казваше “ела да ми се скараш де” или “хайде пусни едни бикинки точно сега”.

А една вечер напрежението съвсем нарастна. Посред нощ на Къна й се прияде шоколадче. Ама ей така, по никое време. И все така, по никое време, ще й се случи. Умува известно време дали я мързи повече отколкото й се ядеше, но в крайна сметка изсухли долницата на пижамата, нахлузи някакви дънки и на бос крак надяна обувките. Вече търчеше по стълбите с мисъл как сладостно ще хрупне една Milka с бисквитки. Ммммм…..

Добре, че Пикадили беше 24 часа, че иначе как щеше да се спаси в тез моменти на сластно шоколадово желание. Като стигна пред магазина не влезе, а нахлу и право към щанда със сладките неща и за миг обратно на касата. То пък, странно как така, по туй време, имаше още двама пред нея. Явно и те за нещо “страдаха”. Само пет секунди откак се закачи на опашката и някой друг се нареди зад нея.

За момент Кънчето нещо се забля в щанда до нея. То не заради друго ами, защото там имаше някакви неща с карамелизирани лешници. В тоз чутовен момент периферното й зрение зърна, че човекът зад нея хвърляше бая сянка и то на тъмно. Къна не се стърпя и се обърна да види какъв е тоя типаж. Е нямаше как да предположи, че е съседът.

Направо замръзна, изтръпна, изпоти се и се разтрепери. Ма….той…..бил…не само синеок, ами и бая висок. Ако не 2 метра, то поне 1.90 метра. Разбира се и той я забеляза. В тоз момент, тя хич не приличаше на себе си. То не, че в онзи с бикинките беше себе си, но сега пък хич. Все пак посред нощ, с разчорлена коса, по пижама и с дънки…..е далеч по-зле. Явно все така се случва.

Къна взе да пристъпва от крак на крак. “Да се обърна ли пак, да не се ли обърна?” си мислеше горката душа. То за късмет не й се наложи да мисли много, защото й дойде редът и си плати шоколадчето. И точно след това все едно някой разярен бик я беше подгонил рипна като луда и изскокна от магазина.

Така бързо вървеше и докато вървеше се чудеше защо толкоз бърза. Стори й се, че чува стъпките му и си представи как се носи един висок, висок, висок и синеок. Докато се усети и беше пред входа. Ръгна ключа и влезе. Чак тогава се успокои. За злощастие нещо точно в този момент се случи с осветлението във входа.

Асансьор нямаше и трябваше пеш, в тъмното, по стълбите, до 4-ия етаж. Започна бавно да се качва и малко преди втория етаж чу входната врата да се хлопва. “Иде.” каза си Къна и се опита да стъпва по-бързо. Но той, с тези големи крачки, му трябваше много малко време и скоро я застигна.

“Какво стана с това осветление?” я попита директно. “Амииии, не знам, преди малко си беше…” смънка Къна. “Преди малко си беше????” абе ,Къно, ти забрави да говориш ли, що…..се въртеше в главата й. И с това май разговора се изчерпа някак. Започнаха и двамата да се качват по стълбите. Тя първа, той след нея. Ееее, много сконфузно беше. Точно зад задника й и се чуваше едно типично мъжко тежко дишане. Дали от етажите, дали от височината, дали пък от друго?

След секунди бяха на третия и той извади ключа си. Пожела й лека вечер и се прибра, а Кънчето продължи до четвъртия замаяна.

Беше забравила изобщо защо излезе, какъв е тоя шоколад и се чудеше дали да го хапва.

Секси случайност и/или свръх неудобство? (1)

С Чешките авиолионии се пътува много добре. Винаги съм била доволна. Пристигнах на летището в Прага късния слетобед и си беше много студено, дори ръмеше. Един съвет от мен - Прага е много красива, свежа и цветна, но зимата не е подходящо време да я посетите. Пролетта или лятото ще ви се стори още по-прекрасна.

Това е един град с настроение и свежи цветове. Всичко е в жълто, оранжево, червено, особено погледнато от високо. Е, не е златна, но ….. А като прибавите и хубавата чешка бира всичко става още по-розово :), но пак да кажа зимата …….не е подходящо.

Всички снимки, които успях да направя са ето тук. Предварително се извинявам за ужасното качество, но и Прага не беше мила с мен - първият ден валя неспирно дъжд, в следващите дни беше много мрачно и студено. Така е то през Декември. Поради същата причина някои от снимките по-долу не са мое творение.

Още на летището трябва да си закупите билети за автобуса от гише информация. Там ще можете да си вземете и малка карта на централната част на Прага, както и с карта на метрото и на другия публичен транспорт.

Не тръгвайте из Прага без карта, че е много лесно да се загуби човек и не пътувайте без билет.
Хубавото на билетите за градския транспорт в Прага е, че важат за всички автобуси, трамваи, тролеи и метро. Стандартните билети (26Kc) позволяват с 1 билет да сменяте колкото искате транспортни средства, да пътувате колкото спирки желаете в рамките на до 75 минути от маркирането на билета, което трябва да направите още при качване. Има билети за точно 5 спирки, карти и др. Ако смятате да останете повече дни е най-добре да си вземете карта.

С метро много лесно се обикаля централната част на града и по-близките квартали. Почти всички забележителности са достъпни с някоя от трите линии на метрото. Когато метро влакчето спре, ако искате да се качите или да слезете трябва да натиснете бутона на вртата (освен, ако някой друг вече не го е направил) в противен случай вратата няма да се отвори.

От летището трябва да вземете автобус 119, който спира точно пред терминала на летището (внимавайте, там все пак спират и други автобуси). Първата спирка на автобуса е летището, а последната му спирка е начална спирка на зелената линия А ( DEJVICKA) на метрото. След DEJVICKA само 3 спирки ви делят от центъра и по-точно от страта част на Прага. За целта слизате на STAROMESTSKA (звученето й я издава). От тази спирка на метрото се вижда най-популярния мост (Karluv Most - Charles Bridge), който води към старата част на Прага и двореца (Prague Castle -Pražský hrad).

За три дни можете да видите повечето “забележими” неща в Прага, както и да се разходите из града.

Аз лично се завъртях около следните места.

Karluv Most (Charles Bridge) - може би най-красивият мост в Прага на река Вълтава. От него се откриват чудесни гледки към реката и двореца. Има много търговци на пражки сувенири и творения. Спирка STAROMESTSKA на линия А на метрото се намира много близо до него.

Старият град (STARE MESTO - спирка MALOSTRANSKA или STAROMESTSKA на линия А на метрото), двореца и дворците там, защото се оказа, че имало и няколко по-малки.

Малките улички на стария град са много приятни, но лесно може да се омотаеш. Има всякакви магазини за джунджурии, места за пийване на биричка и изобщо магазини. Дворецът не ме впечатли особено, нито влязох вътре. Един мой приятел ме увери, че няма нищо за гледане вътре, но такса за влизане има

За сметка на това изгледа на самия дворец от центъра на Прага е много красив.

В двора на двореца се намира и St.Vitus Cathedral , която непременно трябва да видите. Това е някакво невероятно за мен творение. Обиколих го няколко пъти и бях изумена. Никоя снимка не може да пресъздаде колко е впечатляваща тази катедрала затова ви пожелавам да я видите на живо. снимка

До двореца или по-скоро до стълбите водещи и отвеждащи от него можете да стигнете и с трамваи 1, 8, 18, 20 и 22, които спират почти до самите стълби и метро спирка MALOSTRANSKA.

Астрономическият часовник (Orloj)- намира се на площад Old Town Square (Staroměstské náměstí). Часовникът се състои от три части - най-горе са движещи се фигури на апостолите, под тях е астрономическата част и най-отдолу календар с месеците, като за всеки месец има кръг с детайлна рисунка.

Астрономическата част изглежда най-сложна и впечатляваща. Фонът й представя земята и небето, което се открива от това място. Черната и червената част от фона представят тъмната част на хоризонта. Най-външният кръг, който опасва фона със златисти символи представлява стара чешка скала за времето. Следващия по-малък кръг върху фона са римски цифри обхващащи 24 часа (12 часа през деня и 12 през нощта). По-малкият изпъкнал кръг е със зодиакалните знаци и показва в кой зодиакален знак се намира слънцето. Има и малки модели на слънцето и луната, които се движдат според положението си в момента. Слънцето показва едновременно зодиакален знак, местно чешко време и времето според стара чешка времева скала. Луната същото се движи според лунния цикъл.

От кулата на часовника се открива много хубава гледка към цялата централната част на Прага и площада. Гледката към страта църква на площада е много касива.

За кулата на часовника си закупувате билетче (100Kc) от едно място, а влизате от друго. На касата разполгат с листчета, на които на различни езици и в едно изречение са написани инструкции как от касата да стигнете до там, откъдето да се качите на кулата. Питат ви на какъв език искате листче и ви го тикват в ръцете да си четете. Много се смях на това и не можах да разбера защо трябва да е толкова сложно след като разстоянието между касата и входа към кулата е около 5 метра

Тъй като посетих Прага през Декември целият площад беше нашарен с червени павилиони, голяма и празнично украсена елха и страшно много хора. В павилионите се предлагаха цвърчащи и различни видове чешки наденички, горещото червено сладко чешко вино svařák, различни чешки малки дървени фигурки и др.

Мисля, че най-много се впечатлих от виното, което опитах по-късно с приятели. А изрових и рецепта за него - 1 литър евтино червено вино, 10 парченца карамфил, 2 пръчки канела, половин лимон, половин портокал, 4-7 чаени лъжички захар. Загрявате всичко това, но не и да ври и след това добавяте захар на вкус, за да се разтопи. А след това ви предлагам да го пиете в приятна компания

И след отклонението за виното минавам към следващия обект.

Танцуващата сграда Фред и Джинджър (Milunic and Ghery’s Dacing House) - сградата имитира двама танцуващи и е построена да замести разрушената по време на бомбандировки сграда на холандска застрахователна компания в Прага. Сградата се намира много близо до спирката KARLOVO NAMESTI на жълтата B линия на метрото.

Петринска кула (Petrinska rozhledna) на Petrin Hill - 60 метра висока кула, която е бегло подобие на Айфеловата кула и от която гледката към Прага е невероятна, като от птичи поглед. За да стигнете до кулата минавате през голям парк разположен стъпаловидно, който през пролетта и лятото сигурно ще е прекрасен и който открива постепенно изглед към Прага и двореца. До парка можете да стигнете с трамвай 20 и след това имате възможност да се качите до горе със специално влакче, което тръгва от парка до кулата или да се разходите. Входът за кулата е 100Kc. Там има и огледална зала, където с приятели може да се посмеете на странните си и изкривени отражения. Трябва да призная, че човек малко се стряска на тази кула. Когато ходих беше много студено и духаше силен вятър, който слабо, но осезаемо люлееше кулата (което е нормално и предвидено, разбира се).

Вишехрад (Vysehrad) - прекрасен парк, дворец, катедрала и според много туристически пътеводители има и прекрасно гробище :). Най-удобно е да стигнете с метрото, линия C, спирка Vysehrad.

Освен тези места ви стига да си направите една разходка в централната част и да се порадвате на цветоветe, настроението и биричката.

Трябва да призная, че не опитах много видове бира, но и двата, които пробвах бяха хубави.

Тъмната бира Kozel беше приятна, но доста по-лека и не толкова плътна както българското Stolichno. Има и светла бира Kozel, която не опитах.

Ето и едно клипче, което направих в двора на Музея на Кафка, което поради някаква причина ми напомня за бира.

От светлата много ми хареса Gambrinus.

Ето и сбирка с полезно инфо:

- карта на Прага

- транспорт

- карта на метрото

- сайтове за Прага - http://www.prague.cz/, http://www.pragueexperience.com/, http://www.prague.com/, http://www.myczechrepublic.com/prague/

aBowman gadgets

Note: There is a poll within this post, please visit the site to participate in this post’s poll.

С голяма усмивка на лицето мога да кажа, че гледах страхотен филм, може би най-добрият за 2009г. Открих го вчера, гледах го днес и да от 2009г. е. Мислех, че съм приключила с 2009г., но тя видиш ли имала какво още да ми покаже. А с този филм направо ме закова

Перфектно заглавие - It’s Complicated - да, сложно е. Когато става дума за взаимоотношения винаги е много сложно

Добър подбор на актьори. Мерил Стрийп ме изпълва. Харесах я в Mamma Mia, а тук още повече. Косматият и най-голям брат Болдуин ми дойде малко в повече, но пасна добре във филма.

А историята е супер яка. И каква? Ами, развод и опит за втори шанс след 10 години. Та какво интересно може да има в нещо подобно?

Разводите са гадни и разделите също. Често се питаш а щеше ли да бъде друго, ако? Имахме ли нещо? Остана ли нещо? Нещо недоизживяно? Втори шанс, може би? Дали кармата не е нагласила нещата точно по този начин?

Бих казала, че този филм е перфектният отговор. Пробвай, за да видиш Ако не усетиш всичко като втори шанс, “прераждане” и ново начало, то поне никога повече няма да се питаш всички онези въпроси.

Горещо препоръчвам

Този път, предвид дългия списък, реших да се огранича само в “озвездяването” на филмите. Подредени са по брой звездички, като максималният брой е 5.

Ето я и групата на моите фаворите от изминалата година.

Changeling (Подмяната) драма	Haunting in Connecticut трилър/ужаси
Deception	Definitely Maybe романтична комедия
Ice Age 3	Up
In Bruges	Inglorious Bastards
New In Town романтична комедия	Slumdog Millionaire (Беднякът милионер)
Avatar

Следва групата на по-малките фаворити, но все така “entertaining”.

The Proposal романтична комедия	He Is Just Not That Into You романтична комедия
Australia романтична комедия/драма	Twilight (Здрач) романтична вампирска с нов поглед върху вампирството
Cloudy With a Chance of Meatballs	Coraline анимация/ужас/трилър
Angels and Demons	State of Play

За тези вече имам колебания, но общо взето можеш да си изкараш относително приятно време в гледане.

Crossing Over	Echelon Conspiracy
Pride and Glory	Messages Deleted
Bruno доста арт,бъдете нащрек	Knowing
Planet 51	The Ugly Truth романтична комедия
The International	The Unborn ужас/трилър
Public Enemies

Тук нещата приминават в откровена загуба на време и нескрита тъпотия, но все още наличие на някоя и друга искра интерес.

Bedtime Stories	Drag Me To Hell ужас/комедия
Ghosts of Girlfriends Past романтичeн, спасява само чарът на главния актьор	The Time Travellers романтичен, но тъжен, интересна идея
The Reader филмът е относително добър, но ужасноооо монотонен	Max Payne
Monsters vs. Aliens

А тази последна еднозвездна група си е откровена глупост и безсмислие.

Love Happens романтичен, но скучен	Serious Moonlight романтичен, но скучен, жалко за Мег Райън
Revolutionary Road много ми беше скучен, макар че явно има велик замисъл тука	New Moon (Здрач2 :Новолуние) романтичен, вампирски, част 2, голям провал
Dead Snow ако ви се гледа тъп филм със зомбита	Gamer може би нa геймърите ще им хареса, но на мен никак
Confessions of a Shopaholic за мацки любителки на шопинга, може да научат нещо	The Hangover за мъже с чест махмурлук водещ до странни последствия, за всички останали глупав

Със сигурност има и други, които съм гледала, но вече не ги помня. За 2009г. толкова.

2009г. започна с Галя и Миряна, от които с Галя без да сме го мислили или уговаряли се виждаме всяка година, от известно време насам, на 31 дек., а този път освен на 31 дек. бяхме заедно и на 1 януари С Миряна имахме ново и прясно приятелство, което беше чудесно и решихме да празнуваме заедно Н.Г.-то. В някакво квартално, притъмнено заведение, с много младежи (не че аз не съм от тях, но тези бяха по-младежи и от мен) се настанихме да посрещнем 2009г.Хаха, бях със смешна тънка блуза с някакви червени елементи и повече грим от обикновено, защото Галя настоя да прояви творчество и да ме направи по-красива, отколкото Господ ми е дал, а дали се получи…..Първият половин час имаше музика, но след това уредбата се развали и не успяха да я поправят. В известен смисъл 2009г. започна тихо Нямаше и шампанско, така че не започна и пенливо. В първите минути и часове се опитах да достигна до някои близки за мен същества, но мобилните комуникации ня бяха на същото мнение. И все пак намерих някои, баща ми беше заспал (той отдавна не празнува по това време), а други не си вдигнаха телефоните. Еми, какво да се прави….

Тръгнах си доста рано и с късмет успях да яхна трамвая за центъра. Подбрах Галя от Woogy Boogy в подлеза на НДК (явно и тя не беше си изкарала особено добре, била с някакви сноби, каза) и се понесохме към вкъщи. Врътнахме баницата с късметите и днес мога смело да заявя, че моите се изпълниха. Отредено ми беше да си имам работа с приятелства, къде трайни, къде нетрайни, с доста пътувания, работа и да се сдобия с полезни и не толкова полезни джунджурии. И така започна 2009г.

Януари се изниза почти незабелязано, но всъщност остави спомени. Помня, че бях доста дисциплинирана с фитнеса и 3-4 пъти седмично хабях енергия. Постоянството ми продължи до към Май, но все по-слабо, защото започна да ми писва тази повтаряемост. От приятел научих за Pecha Kucha и как ще участват и се опитах да го подкрепя и да се порадвам с него. Също през Януари се възобнови и едно приятелство от предпоследната ми работа, което беше малко мухлясало от 2008г., но хората си правиха ремонт вкъщи втората половина на 2008г. и си бяха заети. Пак през Януари напланирах едни екскурзийки.

Февруари определно беше незабелязан, защото не помня почти нищо. Имаше повече работа.

През Март посетих за втори път Москва. В този огромен град, с тези големи разстояния или можеш да се чувстваш значим, че си част от нещо голямо или по-скоро незначителен сред тия размери. На летището върнаха колежката ми обратно към БГ, защото не си подновила визата. А можеха да й дръннат една глоба или нещо подобно. В хотела не пожелаха да вземат долари, защото приемали само рубли, които нямах, защото пристигнах в 2 посред нощ. Имах кредитна карта Mastercard, но те взимаха само Visa, а банкоматът, към който ме насочиха да изтегля в брой не работеше. Какви обстоятелства, нали, в майка Русия. И въпреки това обожавам руските конфети, Червеният площад е изумително пространство, а московското метро определено ме впечатли с мащаба си, организацията си и цялото руско множество, което минава оттам. Срещата с клиента си беше същински фурор :). Пак през Март пътувах до Варна покрай няколкото почивни дни.

Април се запомни с Великден и пътуването до Валенсия. Град, който ми донесе много настроение и който бих посетила отново.

Май, разбира се, започна с няколкото почивни дни. След това продължи с рожденният ми ден, който обикновено ме депресира. Проведох някак организация и спретнахме скромно празненство в новооткритото кафене на една моя приятелка - Cafe In Bloom в Лозенец. Мисля, че общо взето си беше приятен рожден ден макар и не с всичките ми приятели. При все това реших, че ще празнувам на половин годишнина и на кръгла годишнина, а не всяка година.

И пак работа, работа, но започна да позатихва, защото наближи топлото. Получих новина от съквартирантката ми, че сериозно възнамерява да си купи жилище и да се изнесе, което си беше леко стряскащо, защото поначало хазяинът не знаеше, официално поне, че и аз обитавам апартамента и имаше вероятност да се наложи пак да си търся квартира.

През Юни нещата съвсем се омързеливиха на работа. Почти приключихме руския проект. Нещата с квартирата се развиха добре. Хари си закупи малка гарсониерка и започна да урежда ремонтните дейности. В края на месеца отделих внимание на ежегодишната доза море по Варненското крайбрежие. Хванах лек холивудски тен и отпочинах. Пазарувайки домати в лудницата на Колхозния пазар лятната ми отпуска се запомни и с кражбата на мобилния ми телефон. Като се завърнах реших да направя едно добро дело и подкарах на wordpress блог-сайта на Cafe In Bloom, където празнувах рожден ден. Общо взето творчеството ми се увенча със среден успех, но задоволително.

В началото на Юли посетих и Холандия, планираното пътуване до Амстердам. Хубав град, който по холандски напомня за Венеция :), но сякаш по ми се нравят Испания и Италия. И всъщност повече ми хареса Харлем, който беше на 15мин с влак от Амстердам. И после навлязохме в дълбокото лято и горещината. Мак-чо пак ме изненада като повреди хард диска и инвестирах в нов доста по-голям. Вяло се поднови още една приятелска дружба, която ми липсваше ужасно много, но далеч не беше вече същата. Сдобих се с фитнес уред и фитнеса се пренесе у дома. Хари започна активно да изнася багаж. Квартирата ужасно се изпразни. Хазяинът ме “одобри” и започнах да търся нова съквартирантка. За щастие сестрата на една моя приятелка си търсеше квартира и въпросът се уреди.

И дойде Августовското мъртвило. Горещина, почти празна София, проектно и работно замиране, изобщо лятна летаргия. Сюрпризът на работа беше обучението на нов софтурен продукт. Повече от година разучавах един, докато достигна задоволителна форма на познанство и решиха, че е време да ме запознаят с нов продукт. И обучението продължи 2 седмици. Беше ново, интересно, но различно. И има няма след месец решиха, че могат да ми поверят проект с този нов софтуер.

Та Септември се оказа месец на “предизвикателството и новите възможности”, както на работа му викат, с този нов продукт. Натъкнах се на Project Manager, който не знаеше къде му е главата, а какво остава да координира себе си и другите. И борбата беше безмилостно жестока. Нерви, усилия и други подобни.Септември се оказа като цяло доста кофти месец. На парти за рожден ден на бившата ми шефка от vivatel ми откраднаха портмонето с всички парички (които по случайност този път бяха доста), карти и документи. Вкарах се в малък филм и ходене по мъките да си извадя нови документи. Изобщо депресията ме обхвана отвсякъде, особено след летаргичния Август и началото на есента. Да не говорим, че приятелството с приятелите отвсякъде куцаше. Всеки се беше хванал на собственото си хоро и си се друсаше самостоятелно. Скарах се и с най-добрият си приятел, заради това че не ме защити, когато очаквах. Донякъде беше ужасно глупава ситуация, но ужасно неприятна.

Октомври не беше по-добре, особено след като смениха и часовото време. За щастие мина някакси.Беляза се най-вече от работа и няколко скарвания с един от най-обичаните ми приятели.

Към Ноември нещата сякаш започнах да се оправят малко или поне така изглеждаше. Уви, прекрати се приятелството ми с Миряна. Не знам какво стана и кой вятър повя това момиче, но контактът се прекъсна след мъчителни опити цяло лято. След като се раздели с приятеля си явно реши да поднови много неща в живота си и прекратяването на нашето познанство без да иска попадна сред тях. Тъжно ми беше, но някак очаквано сякаш. И всеки си тръгна по своя път. Поне на работа нещата взеха да се проясняват. Пустият нов софтуер започна да изглежда по-познат и да се борави по-лесно с него. Спонтанно реших да посетя най-сетне Прага. Мария ми беше колежка от първата ми сериозна работа. Приятелството ни и до ден днешен е едно от най-приятните познанства. замина за Чехия преди няколко години, после реши да се върне в БГ. Беше ми съквартирантка и поживя с мен в София и след като от новогодишната баница през 2008 й се падна “работа в чужбина” и след като приемането ни в Европейския Съюз улесни нещата, тя оново замина и от доста време си е в Прага. Все ме кани на гости, но билетите все са над бюджета ми. За щастие Ноември намерихме едни, които съвсем идеално се вписаха и времево и бюджетно. Този месец се отбеляза и с фирмен тимбилдинг - уикенд в Катарино. Малко са ми смесени впечатленията от Катарино, но общо взето беше хубаво. За сметка на това пък тимбилдингът беше ужасно скучен.

И дойде Декември. По Никулден планирах една сърдечна изненада, която хич не беше приета добре и май се оказа най-ужасната, която съм правила. Не че не си бях виновна, но все пак. После се започна пътуването. Прага е прекрасна, но най-добре си я оставете за пролетта или лятото. Още не съм надделяла над мързела си да споделя това онова за Прага, но ще се случи. Малко след като се върнах съвсем набързо се организира командировка по работа и пак в Холандия. Явно тая година ми върви по холандски. Този път в Хага. Тази Хага нещо хич не ми допадна. Макар че е прибързано да се каже, защото изкарах там само 2 дни и не видях почти нищо, но впечатлението беше едно такова. И за нея ще споделя мисли, но по-нататък. Сдобих се с нова играчка, телефон с touch screen (нещо, на което се опъвах доста, но пък се оказа много яко). Има си вградени applications за twitter, facebook, як речник и др. подобни залъгалки. После дойде поредната седмица, в която яхнах самолета по случай Коледа и към Варна. Коледата беше очаквано ужасна, май най-ужасната, която съм имала. дано се прекъсне тази низходяща градация с тоя празник, че вече искрено го ненавиждам. И сега в последните два дни на 2009г. имам надежда да посрещна 2010г.с усмивка.

В последният работен ден на 2009г. отидох на работа в 10, обядвах 2 умрели няколко пъти пилешки шишчета със салата от зеле с моркови, оцет и чили сос, постарах се да бъда полезна. В офиса мъртвило.

2009г. не беше много приятна година. Особено в най-личен и приятелски план съм ужасно разочарована. Но пък доста попътувах. Все пак реших, че е добре да запомня някакси 2009г. и да не разчитам толкова на главата си. Със сигурност за вас е било скучно, но на мен ми беше приятно да я побера в тези параграфи и да погледна назад в близкото минало. Пробвайте и вие.

Преди време една много предприемчиевa, идейна, креативна и чудесна жена ми препоръча книгата Word of Mouth Marketing. Убедена съм, че всички имаме някаква представа за всички средства потъващи в рекламната индустрия с цел маркетинг. Тази книга представя един друг начин да се прави маркетинг, който е доказано успешен, изисква по-малко средства и има по-трайни резултати.

Авторката на Word of Mouth Marketing, Andy Sernovitz, е споделила резюме на книгата, чийто превод искам да споделя с вас, а оригинала му можете да намерите тук.

Всичко, което бихте искали да знаете за маркетинга “от дума на дума” се свежда до:

“Доволните и щастливи клиенти са вашите най-добри рекламодатели. Ако хората харесват вас и това, което правите, те ще кажат и на приятелите си.”

Урок 1: Дефиниция на маркетинга “от дума на дума”

Маркетингът “от дума на дума” а) дава причина на хората да говорят за вас и б) улеснява възможността за провеждане на разговор.

Това е маркетинг потребител към потребител (consumer to consumer) - когато един от вашите клиенти казва на друг за вас. Всъщност това е бизнес към потребител към потребител (business to consumer to consumer). Когато споделеното мнение идва от устата на клиент, тогава то става маркетинг. Когато реален човек повтори това споделено мнение, тогава то се превръща в слух или “от дума на дума”.

Това е повече от обикновения маркетинг - това включва и дизайн на продукта и обслужване и отношение към клиента. Хората говорят за фантастични неща и за чудесно отношение от страна на компании, които те харесват.

Урок 2: Четирите правила на маркетинга “от дума на дума”

Правило 1: Бъдете интересни

Никой не говори за скучни компании, скучни продукти, скучни реклами. Всеки може да бъде интересен. Преди да пуснете реклама, преди да стартирате нов продукт попитайте партньора си (съпруг/съпруга) си за него. Доверете ми се…..ако той или тя го намира за интересен, значи имате победител.

Правило 2: Правете хората щастливи

Създавайте удивителни продукти. Предоставяйте отлична услуга. Изминете допълнителната миля и отидете по-далеч. Направете така, че работата, която вършите да прави хората или да ги кара да се чувстват енергични, развълнувани и нетърпеливи да кажат и споделят със свой приятел.

Правило 3: Печелете Доверие и Уважение

Никой не говори за компания, на която няма доверие или не харесва. Спечелете уважението на вашите клиенти. Бъдете добри към тях. Говорете им. Почитайте тяхната интелигентност. Задоволете нуждите им. Останете честни. Всяка компания може да бъде по-приветлива и всеки един от нас може да работи, за да направи нашата компания малко по-добра към нейните клиенти.

Правило 4: Направето го лесно

Намерете простичка тема, която е лесна за повтаряне. Това не трябва да е вашето мото или послание на марката нито описание на продукта. Забравете за нарастващата пропаганда….това е тест изпрати-го-в-ада. Какво хората могат да кажат на приятелите си за вас само в едно изречение?

След това направете всичко, което можете, за да бъде лесно тази тема да се споделя. Използвайте форми “кажи на приятел” на вашия уеб сайт. Сложете я в e-mail. Раздайте флайери. Пишете в блога си за нея. Сложете я на тениска.

(Всички помним рекламата на кренвирши Леки с “Ооо, Пепи…..” и “докараха ли кренвиршите”, както и други подобни, с които всички се забавлявахме).

Урок 3: Трите прични, заради които хората говорят за вас

Причина 1: Харесват вас и вашите неща.

Харесват ви. Усещат, че са свързани с вашата компания, уважават това, което правите и искат да ви подкрепят. Затова водят своите приятели. Хората се водят от желанието си да споделят нещата, които харесват със своите приятели, за да могат и техните приятели да изпитат същото. Създавайте продукти и услуги, които вдъхновяват. (Помислете си за най-вкусната бисквита, която сте опитвали или препаратът за петна, който наистина работи).

Бъдете такива, които биха се харесали на хората. Правете чудесни неща. Предоставяйте чудесни услуги.

Причина 2: Те. Говоренето и споделянето ги кара да се чувстват добре.

Хората говорят, защото това ги кара да се чувстват специални, умни, свързани с това, че всички знаят нещо конкретно и че са важни. Хората се чувстват добре, когато могат да помагат на другите да намерят това, от което имат нужда, за да решат проблемите си.

Предоставяйте причини за разговор и споделяне, които карат вашите “говорители” да се чувстват умни и специални.

Причина 3: Ние. Те се чувстват свързани с Групата.

Това да говорим за дадена компания и да изпитваме страстен интерес към нея и това, което предлага, ни кара да се чувстваме като част от семейството. Говорим за нея, защото ни кара да усещаме, че сме част от екипа й. (Помислете си за собствениците на Harley, пристрастените към продуктите на Apple, спортните фенове и всеки, които е фен на група.)
Сплотете екипа. Дайте им тениски, групи за частни дискусии, специални събития и публично признание.

Урок 4: Правете така, че нещата да се случват - петте Т на маркетинга “от дума на дума”.

Говорители (Talkers): Намерете хората, които обичат да говорят

Ваши клиенти ли са? Майки на съседите ви? Доктори? Блогъри? Помислете за хората, които има най-голяма вероятност да кажат на приятел за това, което правите вие. Уверете се, че знаят за вашата нова тема на разговор.

Теми (Topics): Дайте им причини да говорят

Дайте на хората причини да говорят за вас. Няма нужда да е нещо луксозно. Специална продажба, добра услуга, стилна нова характеристика, по-добър вкус, забавна опаковка.

(Наскоро един приятел ми показа кутията, с която е получил поръчания Kindle и там, откъдето трябвало да отвори кутията пишело “Once upon a time”. И това ако не е запомнящо се в пратката. Заедно с пратката получил и адресирано до него писмо от мениджъра. И както виждате вече и аз знам за тези неща, а сега и вие )

Инструменти (Tools): Помогнете на съобщението да се разпространи бързо и надалеч

Направете всичко възможно, за да улесните говорещите да предадат вашето съобщение/тема. Включете пощенски картички и стикери в кутиите, когато изпращате пратката. Направете чат стая така че хората да могат да говорят един с друг. Добавете и блог разговор. Раздайте мостри.

Участвайте (Taking part): Включете се в разговора.

Разговорите умират, когато говори само един човек. Когато хората говорят за вас им отговаряйте. Отговорете на техния мейл. Коментирайте в блогове, където са ви споменали. Изпратете много “благодаря”.

Следете (Tracking): Оценявайте и разбирайте какво казват хората

Разговорът от дума на дума е най-добрата обратна връзка, която някога бихте могли да получите. Той е много по-добър от всяко друга форма на маркетингово проучване, защото е автентичният глас на потребителя. Слушайте какво говорят, учете се и използайте това, което казват, за да бъдете по-добра компания.

Манифест на маркетинга “от дума на дума”

1. Щастливите клиенти са най-добрата ви реклама. Правете хората щастливи.
2. Маркетингът е лесен: спечелете уважението и препоръката на вашите клиенти. Те ще ви направят безплатен маркетинг.
3. Етиката и добрата услуга са на първо място.
4. UR the UE: You are the user experience
Вие сте преживяването на потребителя, а не това което вашите реклами твърдят, че сте.
5. Негативните слуохове са възможност. Слушайте и се учете.
6. Хората вече говорят. Единствената ви възможност е да се включите в разговора.
7. Бъдете интересни или незабележими.
8. Ако не си струва да се говори за него, то значи не си струва да го правите.
9. Направете историята на вашата компания добра история.
10. По-забавно е да работиш в компания, за която хората искат да говорят.
11. Използвайте силата на маркетинга “от дума на дума”, за да накарате бизнеса да се отнася добре към хората.
12. Честният маркетинг прави повече пари.

В самата книга концепцията е обяснена доста по-подробно с много актуални примери. Вдъхновявaщо е да знаеш, че има възможност за маркетинг различен от досадни и натрапчиви реклами и то такъв, който да е основан на слуховете разпространявани от хората за добри идеи и добре измислени неща. Хубаво е да знаеш как можеш да постигнеш целите си, разчитайки на собствените си идеи и желанието на хората да говорят за тях, а не на рекламна излишна помпозност.

Имало и асоциация по случая:Word of Mouth Marketing Association

Нещо започнало да прояжда майка й след преживения стрес, при който модерния тогава черно бял телевизор Велико Търново почти се стоварил върху нея, когато била на около три. Нещото няколко месеца по-късно било диагностицирано като рак. Никога не разбрали дали се дължи на уплахата, стреса от уплахата или някаква генетика на нещата. Но съмненията за генетика се задълбали и по-късно, когато се оказало, че много от членовете на семейството по майчина линия страдали и си отивали все от същото. Тогава, а и сега възможностите за лечение при злокачествено образувание били почти нулеви. Не можали да я спасят. След година в мъки и само на 28 майката оставила семейство от баща и дъщеря.

Може би това, че била само на четири тогава й спестило много тъжни спомени или ги заличило. Спомняла си много малко и не била сигурна дали били спомени или нечии разкази. По-ясни картини били само едно посещение в болницата с много сълзи, което май било последното. A след това некролози, при вида, на които се разревавала с вик “мама”. И на последно място албуми със снимки, които й показвали, че някога я е имало и всичко е било друго. Останалото били само нечии думи.

Майка й била детска учителка, много я уважавали, много пробивна и упорита, и много се стараела, свирела на акордеон. Баща й все повтарял колко много се обичали. Била добра домакиня и знаела кога да си мълчи, а когато говори какво да каже. Все й повтаряли, че прилича на майка си и то много. А на нея много й се искало не само да прилича на майка си, а някакси да продължи живота й и да направи неща, които тя не е успяла.

Но тъжното не свършило до тук, а само започнало.

Баща й бил доста млад, когато останал сам с четири годишна дъщеря. Млад и уплашен, че е сам и че няма да се справи. И още по-уплашен от това, че някаква лоша съдба тегне над него. Не познавал собствената си майка, защото баща му се бил развел доста рано с нея и му били насадили омраза към нея. Възпитавали го на принципа “колкото повече бой изядеш, толкова повече ще поумнееш и ще си научиш мястото”. Винаги гледали на него като на неумеещ, нескопосан човек, на който трябва да му се показва правия път в живота. Собственият му баща не харесвал съпругата му и бил против брака му. Пак баща му отказал да види внучето си докато не навършило една година и не защото Тя била малка, а просто поради човешка простотия.

Въпреки това трагедията сякаш освестила всички, но може би за кратко.

Баща й решил, че най-доброто ще бъде да се опита да намери друга жена, която да му помогне да бъде баща на детето си и да го подкрепя като съпруга. Но явно е имал неоправдани надежди. Все пак каква ще е тази жена, която ще влезе в ролята на майка на чуждо дете и на съпруга? Жена с голямо сърце или по-скоро с подмолни цели. Като в някаква зла приказка се оказало, че тя не била добрата фея, а злата мащеха.

Сравнително скоро след смъртта на майка й, баща й се задомил за жена, която по нейно лично мнение била глупава, не грозна, но нямала и никакъв чар, даже с доста странна физиономия, не женствена и много друго с НЕ. Това, което помнела много добре били ръцете на тази жена. Смешни и пълни ръце. Най-смешени били палците на ръцете й - къси, дебели, сплескани и сгърчени - все едно цял живот е тренирала фитнес вдигайки цялата си тежест на тези палци.

В негово присъствие жената била в ролята на загрижена и добра майка, но когато баща й го нямало нещата изглеждали по друг начин. Тя от малка била длъжна преди да реши да си прави някакви детски работи да попита първо “мамо, имаш ли нужда да помогна с нещо” и едва след като получела отговор, че няма, тогава да си позволява да прави нещо друго. Но то все имало - я да измие чиниите (колкото може, защото понякога се хлъзгали между малките й ръце), да изпере цял леген с мръсни чорапи на цялото семейство, да почисти обувките на всички, да изглади купа с пране (колко много купове имало) и други задачи.

А тя все пак била ученичка. Сутрин един гаден жълт руски часовник с казармен звън я изтръгвал от сладките й сънища, за да тръгне навреме с тролея за училище. Ако не бил часовника, то женището идвало да я отвие, за да я накра да стане. Ходела си самичка съвсем от малка. Веднъж й се случило да я ограбят. Взели й чисто новото портмоненце, което дядо й й подарил с 2 лв в него. А друг път някаква психопатка от по-горните класове не я пуснала да си тръгне от училище. Била я завардила на стълбите. Тормозила я два часа докато не й взела парите и чак след като я обиждала известно време я пуснала да си върви. Друг път заспала в тролея и в бързината да слезе на правилната спирка си забравила чантата. После доста я мъмрили вкъщи и я пратили да си я търси по разни тролейни обръщачи и депа.

Добре, че поне била редовна ученичка. Вкъщи все учела, пишела домашни и все някакви шестици се святкали в бележника й. Следяли я изкъсо. Била невероятна цифромания и все към цифрата 6. Но с математиката била много зле. За всяка по-ниска оценка си получавала наказание и мъмрене. А за двойка по математика нещата доста загрубявали.

В малкото случаи, в които женището на татко й решавало да й помогне да се опита да разбере някой по-неясен урок, обикновено получавала здрав бой. Жената явно била с много слаби нерви и натрупана злоба, защото когато Тя не можела да схаване от първия път, обикновено въпросът се решавал с як шамар през лицето, а после и втори, и трети, с юмруци “дум-дум” по гърба и други подобни издевателства. И всичко докато носът й не прокървявал. Чак тогава женището се осмирявало и започвало да се чуди и мае какво се случва и защо на Нея й тече кръв от носа. Дори по едно време я завели на лекар да проверят дали всичко е наред с главата й, защото странно някакси често получавала кръвотечение от носа.

Не само по повод учене, но и по други поводи често отнасяла шамари и тогава се чувствала късметлийка, че носът й прокървявал, за да спре всичко това. А защо не казала на баща си и Тя не знае. Щастлива била в моментите, когато не оставала сама с тази жена и когато баща й я взимал заедно със себе си някъде навън.

И така времето минавало. Тя растяла и не била особено забележимо дете, но определено нещастно. И станала още по-незабележимо, когато злата мащеха взела, че забременяла. Всъщност Тя била много щастлива, че ще има братче, на което да се радва и да гледа и че няма да е самичка. Но не знаела, че радостта на баща й, че си има син ще е чак толкова голяма, че да забрави съвсем дъщеря си. Въпреки това Тя много обичала малкото си братче. А най-хубавото било, че злата женица си пренасочила вниманието в посока да бъде майка на собственото си дете и рядко намирала време за издевателства.

И така две години, в които братчето растяло, обичано, а женището ставало все по-недоволно от нещо или някакви неща. А баща й все по подозрителен за нещо или неща. Явно имало нещо, но какво точно било трудно да се определи.

Докато в един ден Тя не се прибрала вкъщи и не видяла как къщата била почти празна. Нямало кърпи, ни чаршафи, нито книги, нито телевизор, нито много други неща. Просто всичко, което можело да бъде взето, било изнесено. Оказало се, че женището явно било сложило точка на семейното щастие и то по един “събирателен” и “присвоителен” начин. Трябвало да му се признае, че се било справило много добре с тази задача. По-късно се оказало, че това била втората й проява от този тип. Първият й съпруг също пострадал, но наличието на предишен съпруг, както и проявите на женището станали ясни едва по-късно.

И се започнали невероятни проблеми от съдебен и разводен характер, които по същината си били връх на човешката простащина. Най-големият връх бил, че тази отвратна жена изнудвала бащата със сина му, за да присвои повече от семейното имущество. Бидейки жена на съпруга си и майка на едно от децата му, женището предявявало невероятни претенции към цялото семейно имущество, в което нямало почти никакво участие. Понеже съдебната система била и е все още е невероятно справедлива, нещата отивали в посока Тя и баща й да си останат на улицата, защото женището почти било успяло да затвори големите си лапи над семейното жилище. Междувременно починала баба й, а малко след това и дядо й (вече споменат по-горе).

Семейната трагедия преди години докарала на баща й много бели коси, но целия този процес и допълнителните семейни трагедии направо го състарил. Децата, винаги искрени в определенията си му викали “дядо”, а той още нямал 40. Най-силен бил ударът с това, че злата вещица буквално откъснала малкото момченце от баща му и той повече не го видял. Тя също много страдала, че загубила братчето си и че никой не й дал разумна причина защо се случва всичко това.

Разбира се, всички нерви и нещастия, които преживели се застояли вкъщи и всичко било ужасно трудно. Тя, вече порастнала, трябвало да бъде домакинята в къщи и да се грижи за баща си. Добре, че женището я било тренирало. И всичко това не било никак лесно особено за някой който бил на 13. За щастие нещата сякаш вече бяха започвали да се просветляват в нейния живот или поне така й се струвало. Всичко щяло да бъде по-трудно, но поне останало семейство от двама, което знаело и искало да се справи без чужди намеси и било твърдо решено, че ще успее.

КРАЙ и точка

И изводът е, че съвременните приказки са грозни, защото хората и всичко в тях може да бъде много грозно и защото съдбата понякога ощетява много. Хората трябва да търсят и да показват хубавите неща у себе си, да бъдат добри и да се обичат, да не си причиняват грозни неща, защото тях и без това ги има в изобилие и най-вече да вярват, че идващото винаги може да е по-добро и че най-хубавото тепърва предстои

ps: сътворено от няколко истории и със съгласието на техните собственици
ps2: vavalu моли за извинение за черните краски в този блог, напоследък, но такива настроения в момента я владеят с пълна сила и много би искала тези истории да бъдат мотивация за нещо по-добро

Реших да пробвам twitter. Там органичението в броя символи ти дава всъщност толкова много - да споделиш, да е кратко, да е на момента, в който ти хрумне, без голямо церемонене, мислене и творене. Та засега съм в twitter, от време на време.

А скоро ще бъда в Прага :), за някои твърде тривиално, но аз се вълнувам. И, разбира се, ще споделя всичко хубаво/не толкова хубаво, което видя в Прага.

Филмите напоследък са толкова разочароващи, че не си струва да се споменават, но обмислям един обзор в супер списъчен формат съвсем наскоро.

Една история се опитва да излезе от мен в писмена форма, но ми се вижда твърде тъжна някак и не мога да реша дали да я стоваря в онлайн форма. Ще го решавам…и до скоро.

Шишарков се оказа висок, слаб мъж на средна възраст с измъчен съчувствен поглед или по-скоро с поглед на тренирана филмова звезда, който казва “много съм зает, дайте по същество” и “разбирам, че имате проблем, но аз съм полицай и подлагам всичко на съмнение”. Косата му бе доста прошарена, а гласът му се бореше да излезе по-силно, но не успяваше. Самият той бе с впечатление, че говори ясно и отчетливо и с леко раздразнение, и сякаш с учудване повтаряше казаното втори път, когато не го чуваха от първия, а това се случваше постоянно.

След три дни прекарани в телефонни обаждания, за да го открия най-после успях да се срещна с него.

Стая 20А на втория етаж бе приютила три бюра в своите петнадесет квадрата с амбицията да намести и четвърто, ако такава се окажеше волята на началството. Трябваше да се внимава къде стъпваш измежду малките и големи чували с вещи обозначени със служебни бележки лепнати върху тях, купища книжа, папки и пълзящи кабели. На 20А явно не й даваха възможност да диша, защото въпреки прозореца в стаята се носеше тежка миризма на застояло, нечистотия и може би цигари. Шишарков зае място зад бюрото си и хвърли бърз поглед към колежката си, която разпитваше някакъв моторист.

- Вие за какво сте при мен? - ме стрелна тихичко Шишарков и ми направи жест да седна на единствения свободен стол с изкривена, но въртяща се облегалка.

- Ами….откраднаха ми портмонето с личната карта и други карти и ми казаха да дойда при вас за служебна бележка.

- Дайте ми номера на преписката. - раздразнено каза Шишарков и присвивайки очи започна да си мърмори, че май се сещал за кой случай ставало дума.

Още преди да спомена входящия си номер той вече бе разровил паметта си от по-рано тази сутрин и веднага си припомни странните обстоятелства, но въпреки това реши да прочете отново писмените ми обяснения от преди три дена.

Вече се чудех дали се съмнява в мен или просто недовижда и затова присвива очи, когато зад гърба му на стената видях портрет на Левски. Не устоях да огледам по-подробно стаята. Мръсно белите стени бяха облепени с карти на района, за който отговаряше полицейското. До портрета на Левски имаше закачена черна шапка, която приличаше на каубойска, черно бяла снимка на стара полицейска лада, малка цветна изрезка от вестник с възрожденска сцена напомняща боя на Шипка. Над колежката на Шишарков стената бе украсена с малък герб на България, до който бе разпечатан и залепен вдъхновяващ и страхопочтителен цитат “над закона е само Господ и Дознателите”.

- Били сте на частно парти, казвате. И нищо съмнително ли не забелязахте? Да не би просто да е паднало там някъде.

Върнах погледа си към Шишарков, който все още прехвърляше написаното от мен.

- Не, нищо. Не стоях там дълго, бяхме само познати. Проверих два пъти в заведението и казаха, че нищо не са намирали.

Явно и той трудно можеше да повярва как е възможно на частно парти с познати, в малко заведение, без чужди лица, да ти откраднат портмонето. А може би това беше обичайният подход. Да се поразпита пострадалия и да се установи дали сам не е затрил личните си вещи и не послъгва.

- А картите блокирахте ли? - продължи разпита си.

- Да, още вчера, веднага след като видях, че портмонето ми липсва.

Чак сега забелязах единственото лъскаво и ценно нещо на бюрото му - бяла миниатюрна количка Ролс Ройс. На неговото претрупано с преписки бюро, с 13″ стар монитор, но пък с хай фай клавиатура, тя изглеждаше като малко бижу в кална локва.

- Добре, дайте ми платежното нареждане за превода на таксата и почакайте.

Извадих бележката, удостоверяваща, че съм платила на държавата 2.50 лв за услугата да се срещна с Шишарков и да получа официално полицейско становище, т.нар. “служебна бележка” и му я подадох. Той започна да трака по клавиатурата и да попълва шаблона на бележката.

Стана ми доста горещо в задушната малка стаичка и си свалих палтото. Не посмях да го окача на облегалката, която очевидно не можеше да поеме и тази тежест.

Странно беше как всичко се случи по най-тъпия начин само преди три дни. В Неделя се събудих с приятната лекота, че ще прекарам деня си в блаженна почивка. Тъкмо правех планове за този мързелив ден, когато ми закъркори стомаха. Отложих плановете за малко, докато отида до близкия магазин за попълване на хранителните запаси. Когато бръкнах в чантата си тя се оказа странно празна и портмонето го нямаше. Превъртях лентата от скучното парти за рожден ден, на което бях предната вечер и предвид обстоятелството, че портмонето ми не беше напускало чантата, за да плаща каквото и да било, бе повече от ясно, че някой насила го е извадил от там и че не съм била аз. Отчаяно се надявах просто да не си спомням правилно и да е накъде вкъщи, но спомените ми си бяха съвсем ясни. Догадки и предположения как персонала на заведението се е почувствал като у дома си и дори се е обслужил с моето портмоне веднага започнаха да се въртят в главата ми, но това беше само за кратко.

Започна се трескаво звънене и търчане по банки за блокиране на карти и жалки опити да се срещна с някой от заведението с надеждата, че някой просто е метнал ошушканото портомоне там някъде. За секунда се осъмних, че съм ощастливила един възрастен дядо, който работеше в магазин в безистена под заведението. Когато го попитах дали не е намирал подхвърлено портмоне наоколо, той просто отвърна глава настрани и се хвана да мете с проядена метла. Тогава звънчето на съмнението започна леко да дрънка в главата ми и реших, че може би го е открил и е взел каквото му се е видяло ценно, но се срамува да ми каже. Уви, не се оказа така. Той просто беше глух и му беше неприятно да го притесняват непознати.

Денят просто отече и завърши с посещение в районното полицейско, където на три - четири формуляра повторих няколко пъти и описах собственоръчно и се подписах, както ме накараха, странните обстоятелства на тази кражба. Не ми поискаха нещо, с което да докажа коя съм. Не свериха ЕГН-то ми в никакви регистри. Не ми зададоха въпроси, с които да установят със сигурност коя съм и откъде съм. Попълвах адрес по лична карта, който дори можеше да не е моя. А накрая учтиво ми подадоха две малки изрязани листчета и ме инструктираха.

На едното бе посочено работно време и интервал от часове, в който да се обадя в деловодството, за да ми предоставят входящ номер по случая и име на служителя, който ще поеме “случая”. На другото бе изписан IBAN на банкова сметка в БНБ, по която първо трябва да преведа 2.50 лв държавна такса, за да мина към следващите стъпки в процедурата.

И ето ме на, след три дни опити да се свържа със служебното лице Шишарков, да седя на изкорубения стол и да очаквам служебната си бележка. За щастие отново не ми се наложи да докажа коя съм. А коя съм всъщност? Един акт за раждане или може би уникален единен граждански номер, или пък просто една лична карта, която вече нямах. И коя щях да бъда докато получа ново картонче, което казва на мен и всички останали коя съм?

Колко е лесно да си никой, само с ясното съзнание кой си всъщност, в което всеки може да се усъмни.

Шишарков писа около пет минути, изтърча за подпис и печат и се върна с ценната бележка. Преди да ми я връчи отново ме накара да напиша същото обяснение по случая. Сякаш ми даваше последен шанс да се откажа от Съботната история и да си призная как съм била невнимателна и небрежна и как просто съм си загубила нещата. Мислех, че хората се кълнат три пъти, за да докажат, че твърдят истината, но в полицията пишеш едно и също нещо пет пъти в пет различни формуляра, за да се уверят, че не лъжеш и накрая го запечатваш с “Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам.”.

Най-после ми връчи бележката и ме пусна да премина към следващия етап - ходене по мъките на административното обслужване.

Бях вдъхновена и окрилена от преживяното, а какво ли им е на тия, които се обслужиха с портмонето ми? Със сигурност са доволни от себе си и от перфектната кражба, която няма да бъде наказана.

Поне Шишарков ми оказа съдействие, доколкото му бе възможно, въпреки че институцията, която представлява реално с нищо не можеше да ми помогне, освен административно да регистрира “случая”. Чудя се как той е така патриотично настроен, а аз не съм.

Лазерното вагинално подмладяване представлява едночасова амбулаторна хирургична процедура, създадена за стягане на отпусната мускулатура на влагалището и увеличаване на сексуалното удоволствие при жените. Основното в процедурата е използването на лазер за всички разрези и отпрепарирането на тъканите. Ние стягаме мускулите в горната и долната част на влагалището, както и около него. По този начин повишаваме мускулния тонус на влагалищните мускули, както и тяхната сила и способността за контрол. Ние всъщност намаляваме вътрешния и външния диаметър на влагалището и оформяме външния вид на половите органи.
Това, което ние правим е реконструкция, с която постигаме почти анатомично възстановяване на влагалището, като възстановяваме фасциите, кожата и възвръщаме способността му за съпротивление.

Не знам дали трябва да се възхитя и дивя на достиженията на науката или може би да се смея :). Чудя се също кога една жена има нужда от тази процедурка и как би разбрала, че има нужда. Интересно ми е колко струва това и колко жени в България са се подложили на процедурата, а също и какви са им усещанията след това. Изобщо 101 и въпроса и в същото време съм “без коментар”.

За тези жени, които желаят да опитат или са любопитни ето и връзка към сайта на рекламодателя.

- факт/твърдение 1 беше свързан с влиянието, което масово консумираната бира оказва върху съотношението естроген : тестостерон - в бирата, произведена от хмел, се съдържа 8-пренилнарингенин (8-ПН) (8-Prenylnaringenin) – един от най-активните фитоестрогени. Това е растителен аналог на естрогена. В големи дози блокира тестостерона.

И какво да разбираме под малки/големи дози? В организма на жената ежедневно се изработват от 0,3 до 0,7 мг естроген (колкото маково зрънце). В един литър бира може да се съдържа до 0,15 мг фитоестроген 8-ПН.

И какъв е резултатът? При редовно пиене на бира се нарушава балансът на хормоните. При мъжете се натрупват мазнини от женски тип (на корема, по бедрата, в млечните жлези), намалява се количеството на сперматозоидите, снижава се “инстинктът на самеца”. У жените пък фитоестрогенът постепенно снижава изработването на собствени естрогени, но не заменя напълно тяхната функция. Затова у жените, пиещи много бира, започват да надделяват мъжките хормони - загрубява гласът, появяват се излишни косми по лицето и по тялото, поведението им става агресивно.

В допълнение към горното въпреки че няма да пасете люцерна и детелини имайте предвид, че растителният аналог на естрогена се съдържа в люцерната, в червената детелина и в други растения. Популярен бил случаят с австралийските овце, които изпасали на полето червената детелина . От това произлязъл сериозен проблем – овцете се оказали стерилни, броят на агнетата съвсем намалял.

Растителни естрогени има и в пчелното млечице. Затова пчелата царица е толкова грамадна, силна и живее дълго.

още тук

- факт/твърдение 2 - прекомерните физически натоварвания водят до свръхпроизводство на тестостерон, а това не е от полза за сексуалния нагон при мъжете. Но природата има особено чувство за хумор - излишният от нейна гледна точка тестосетрон в черния дроб ще се превърне в естроген.

- факт/твърдение 3 - вегетарианците са с по-ниска сексуална активност и плодовитост в сравнение с всеядните. Липсата на месо в храната намалява количеството на феромони в естествената за мъжа миризма, която привлича жените.

- факт/твърдениe 4 - без естрогени мъжът не е мъж. При мъжете естрогените са отговорни за енергичността, за психологическото равновесие и работния капацитет. Естрогените са фактор за мъжките оплодителни способности. От тях зависи подвижността на сперматозоидите - колкото по-малко естрогени има в мъжкия организъм, толкова по-неподвижни са сперматозоидите. Колкото повече мастна тъкан има един мъж, толкова повече естрогени се произвеждат в организма му, толкова по-голяма е вероятността той да се феминизира, тоест да придобие женски черти. Липсата на естрогени причинява у мъжете (както и у жените) изпотявания, топли вълни и нарушения в съня. Друг белег за естрогенов дефицит е психическата нестабилност. Естрогените са един от хормоналните компоненти на мъжката потентност. Мъж, който има високи тестостеронови нива, но дефицит на естрогени, е достоен за съжаление, защото на фона на подчертано силното му либидо липсва необходимата за осъществяването на полови контакти потентност.

още тук

- факт/твърдение 5 - Магданозът предизвиква незабавна и гарантирана ерекция. Но мярката трябва да се спазва. За положителния ефект е достатъчна една връзка. Превишаването на дозата може да доведе до негативна реакция - магданозът е халюциногенен.

още тук

Гроните неизбежно извадиха на повърхността мотото на няколко бирени производители:

- “Съдържанието най-после откри съвършената форма.” - Загорка - мда, пийте бира, за да стигнете до женска съвършена форма

- “Мъжете знаят защо” - хаха, а знаят ли наистина или може би точно защото знаят и се стремят към женско съвършенство

- на още по-голям смях ме наведе новата реклама, игра и др. на Каменица, която върви с мото “Да спасим мъжа”, “Спасението е под капачката…” - хаха, явно има от какво да го спасяваме, нали…

Пиенето на бира прави мъжете жени, а жените мъже. Е, хубаво е, че поне се запазва разделението на половете. В противен случай щяхме да имаме свръх жени и преобразени в жени мъже. А, от друга страна, може би бирата е един голям женски заговор за унищожение на противоположния пол. Жените консумират много по-малко бира от мъжете и това ги прави малко повече жени, но мъжете в дългосрочен план с тази консумация на бира ще бъдат едни равностойни женски половинки И бирената бутилка е женствена сама по себе си….think about it

След това започнах да разсъждавам върху темата за афродизиаците и за това как жената може да манипулира мъжа си вкъщи. Ако й се прави секс може да го посрещне от вратата с една салатка Табуле (90% магданоз) и да почака незабавната ерекция или ако има много домакинска работа да настрои мъже на женска вълна с литър бира

Трудно ми беше да уцеля средата и баланса на физическите тренировки, количеството консумирана бира, вегетарианска/местна вечеря и в добавка афродизиаци като магданоза. Просто трудно мога да преценя с какви нива на естроген/тестостерон ще се окажа в крайна сметка….

Моето въображение продължава да работи, а истеричният смях вече отмина, но оставам нащрек за подобни факти

Ами…..да, впечатлението, което сформирах още първите 5 минути беше, че този град е почти изцяло в кафявата гама. И все пак е красив и очарователен по свой си начин. Това, което не ме изненада бяха вълните марихуанен дим, който те обгръща, когато минеш покрай някой Coffee Shop или когато се разминеш с някой по улицата (е, добре, не с всеки, но с почти всеки). Ако някой го интересува нещо просто те спира и ти казва “Hey guys, how do I …..” - тази марихуана всички ги прави спокойни, щастливи и разговорчиви. И всички говорят английски, нали неофициално им е втори език. Да, с малко странен акцент, но все пак се разбираш с тях.

Колоездачите са високо почитани и си имат всякакви екстри - вело паркинги, вело алеи, вело светофари, вело…… Дори си имат семейни байкове, оборудвани или с по две-три седалки, за да може мама/тати да вози малчуганите или с мини ремарке (закачено по-често отпред отколкото отзад), в което дребосъците ги возят като “товар”

Хвърчат непрекъснато напред назад и са с предимство пред всички - пешеходци, автомобилисти. Така че трябва да гледаш къде ходиш, за да не възседнеш някой велосипедист в движение или по-скоро той тебе и не трябва да ходиш по велоалетите. И това определено облекчава движението, задръствания не видяхме Колело се кара с панталонче или с поличка/рокличка, със сандалки, маратонки, с чехлички….абе с каквото ти дойде. Колело можеш да си наемеш. Минималният наем е за 3 часа и ще ти струва между 5.00 EU - 15.00 EU според продължителността и фирмата, която избереш.

Като огледаш по-внимателно залепените една до друга дву и триетажни къщи от тъмна тухла забелязваш как някои от тях сякаш искат “да изпънкат” пред други. Все едно някой е отишъл в задния им двор, подпрял се е на задната има стена и ги е подбутнал. Голяма част имат лек наклон напред към улицата сякаш са тръгнали да падат по “фасада”, но още не са решили дали искат или не. Други пък са били “подбутнати” странично и прозорците им са увесили физиономии от едната си страна все едно се цупят на някого. Не можах да изровя архитектурна причина за тия странности и се доверявам на общото мнение, че просто сградите са стари и водата в каналите и подпочвените води подкопават основите и сградите се накланят насам натам Хубаво е, че се подпират една друга…..

Иначе ще откриеш и венециански дух в този град, който сякаш има повече и по-добре изградени канали и от самата Венеция. Един възрастен господин ни осведоми, че цяла Холандия е построена върху площи с езера. Те изкуствено се отводняват и пресушават през каналите и до ден днешен. Дори летището в Амстердам било построено в едно от най-дълбоките езера.

Ако търсиш големите туристически забележителности гледай преди всичко архитектурата и сградите :). Иначе хвърлихме по едно око на задължителните:

- Red Light District (Червените фенери) - мен лично ме отблъсква, но пък на мъжката част й допадна, разбира се. Прилича ми на пазар за човешко месо, където зад осветени с ултравиолетова (като в солариум) светлина витрини са се настанили “дами” по бельо, които те приканват да се позабавляваш. Ако перденцата са дръпнати значи тече съвокуплителен сексуално удовлетворителен процес зад тях. Има плът за всеки вкус - слабички, стройнички, пълнички, тлъстички, травестити….Забранено е да ги снимаш, така че не се пробвай. Най-интересното за тази част е, че тя е нормален жилищен квартал, в който има семейства с деца и в който реда се поддържа стриктно, за да има както живущи, така и “работещи”.

- Заводът Heineken - не успяхме да влезем в него, но изглеждаше примамливо.

- Музеи- ако си любител има страшно много, но аз не съм фен. Можеш да влезеш във Van Gogh Museum, Anne Frank House и др. Задължително обаче да посетиш Музея на Мадам тусо (на площад Дам, в центъра на града). Доста по-малък е от Лондонският, но пък си струва. Има си малка програма, в която с восъчни фигури и разни ефекти ти разказват за историята на Холандия, включително и някаква ужасяваща и плащеша част като в увеселителните паркове и след това те оставят да се поразходиш и поснимаш с восъчните знаменитости.

Влязохме и в Музея Немо (близо до централната ЖП гара), който има интересна форма на голям плавателен съд. Това е музей на науките, който е предназначен за деца. С всевъзможни игри и забавления се обясняват физични, химични, анатомични, научно-технологични и др. открития, явления, творения. Ако решиш да го посетиш (и пак нaтъртвам, че е за деца) и да си поиграеш с всичко сигурно няма да ти стигне един ден. Има страхотна тераса, на най-горната “палуба” на кораба, от която се открива гледка към Амстердам и може приятно да се препичаш на слънце. Музеят, както и терасата са отворени само в работното му време. Подготви си парички за входовете по тия музеи, ако си решил да музействаш. Всеки вход е над 10.00 EU.

- Magere Brug - интересен мост, на който може да хвърлиш едно око

- Stopera - сграда център на опера, тетър, музика и др.

- Hermitage Amsterdam

- паркове в Амстердам има много и са много приятни - можеш да се поразходиш във Vondel Park

- Floating Flower Market (Пазарът с цветята) - голям пазар за цветя, разположен на един от централните канали, в който ще останеш очарован от голямото разнообразие от цветя, грудки, семена, ще се потопиш в цветна гледка….все пак Холандия е най-големият производител и износител на цветя в Европа. Можеш да си напазаруваш цветно на много достъпни цени

- Dam Square (Площадът Дам) - централно място за срещи и сбирки. Мен лично изобщо не ме впечатлни, но пък разни хора, разни вкусове.

- Централната ЖП гара - освен, че е централна в истинския смисъл (най-голяма и близо до центъра), самата тя си е истинска архитектурна забележителност.

Има много Coffeе Shops, с много вкуснотии и марихуанен мирис. Може би само предпочитанията за атмосфера ще те насочат, в кой да влезеш.

Успяхме да срещнем и Холандец, който е бил в Русе, при свой приятел със собствен бизнес и който беше изключително горд, че е пробвал български наденички. Беше ухилен до уши, явно много му е харесало.

Задължително да пиеш Heineken в някое приятно заведение с масички на улицата.

Ако те мързи да обикаляш амстердамските красоти на два крака или с колело, може да се включиш в някоя от каналните обиколки с корабче. За целта си подготви межди 15.00 EU и 60.00 EU, защото се предлагат както “постни” обиколки, така и Pizza Cruise, Dinner Cruise, Wine Cruise и всякакви подобни. Обиколки има с различни компании на всеки час от 10:00 до 20:00, но трябва да резервираш поне 1 ден по-рано, ако искаш да се класираш за някоя.

Полезно Инфо:

Ако искаш да отседнеш по-евтино ще трябва да си избереш Hostel. Има много и на достъпни цени. Но все пак се подготви за обща баня с казармени условия и общи стаи с двуетажни легла. Ние бяхме в Amsterdam Hostel Centre - (Leidsekruisstraat 13-1, 1017 RE Amsterdam, Tel: 0031-(0)20-320 46 00) и си останахме сравнително доволни.

В Холандия си имат много добре развит, удобен и бърз ЖП транспорт. Влакове потеглят и пристигат непрекъснато и до всяка точка на държавата. Пътуват бързо и не е скъпо. Ако решиш да отидеш в някой друг град се ориентирай към ЖП транспорта.

От литището до центъра се пътува с влакче, което е доста на често и билета е около 3.00 EU - 4.00 EU. Билетчета може да си купиш както от специалните автомати (приемат в брой и с карта и си имат меню на английски), така и от гишетата за билети (оттам ще ти излезе малко по-скъпо 0.50 EU, защото се начислява такса обслужване). Билетчетата за градския транспорт са около 1.00 - 2.00 EU и можеш да хванеш доста трамваи от самата гара. Можеш да си вземеш карта за час, ден, седмица и т.н.

Препоръчвам ти от летището за центъра и от центъра за летището да се качиш на влакче от платформа 14, защото пътува директно и без прикачване. Ако объркаш платформата, както се случи с нас, не се стряскай просто следи къде трябва да се прикачиш на друго влакче (със същия билет), за да стигнеш на правилното място.

- Почти всичко, което може да ти потрябва или интересува

- Централна ЖП гара или тук

- Списък с музеи и забележителности, които може да искате да видите

- Наем на байкове - Bike City, Mac Bike, Star Bikes и др.

- Обиколки с корабче по каналите - Blueboat Company, Canal Bus и др.

Мотото отговаря много точно на телевизията.

Наскоро реших да прекратя взаимоотношения с доставчика си на кабелна телевизия и да се вържа към нов такъв. Като новост ми дойде и един телевизионен канал. Програмката се казва “Fiesta”.

ФИЕСТА ТВ е тематичен канал за храни, напитки и здравословен начин на живот. Това е български телевизионен канал, който иска да популяризира историята на храната и културата на хранене, екзотичните храни, висшата кулинария, производството на вина и различните методи за поддържане на тялото.

Беше късно вечерта и попаднах на предаването “Всеки ден ала Жак Пепен”. За първи път кулинарно предаване да ми задържи вниманието и разбира се ми се раздразни апетита с гледането.

Човекът готви с лекота, облизва си пръстите, ползва подръчни методи и материали, съвсем лесни за намиране и ежедневни съставки и предлага много вкусни рецепти. Рецептите от всяко предаване можете да намерите на сайта на телевизията.

Малко след това направо се размазах, защото започна предаването “Черешката на тортата”. Там разказваха за виртуозите на тържествени торти “Charm City Cakes”, които правят изкуство и шедъоври от шоколад, марципан и др. и всяка торта струва не по-малко от $ 1000. Като ги гледах как изпипват детайлите…….и $ 1000 са малко.

В момента Fiesta TV излъчва само преведени чужди продукции, но бих казала, че добре са ги подбрали. Твърдят, че в най-скоро време ще има и български кулинарни предавания. Очаквам да видя Иван Звездев и Ути, но не знам как ще се преборят с Жак Пепен. Освен за хапване има и предавания за спорт и здравословен начин на живот - йога, пилатес, степ….

Размечатах се за вкуснотиите на Жак и за тия “крепостни” торти.

Пожелавам вдъхновение и апетит и на вас.

Фуча с прахосмукачката в рамките на четвърт час. Oтдели доста повече време да среше косматата си приятелка Мацури, която пускаше вълма из цялата къща и се чудеше как да се отърве от козината си в лятната жега. Накрая облиза теракота и евтиния ламинат за още четвърт част.

Междувременно в пералнята се въртеше един бял плик с дупка по средата нашарен с цветчета, малко бельо и няколко леко запотени блузки. Тъкмо приключи с близането и пералнята даде зелена светлина, че е готова. Къна се засили да простре малкото пране, докато все още имаше слънчице, защото според прогнозата, а и според небето вече се купчеха облаци в тоя Неделен ден и си миришеше на дъжд.

Понеже много често чифтовете й тънки чорапки осиротяваха, когато ги переше с големите пликове с дупка и се заплитаха в клоните на дърветата под терасата, та този път Къна реши да се презастрахова. Обърна плика наопаки, за да се увери, че в него нищо не се е скрило покрило. От там изпадна някакъв дантелен розов сутиен и точно тези чорпаки, които се опитваше да спаси. Успя да измъкне и една блузка. Доволна, че този път е спасила бельото от осиротяване и че няма опасност нещо да изпадне през терасата Къна се засили да реди мокрите дрехи по простира и да ги защипва с едни доста големи щипки.

Дойде ред и на големия плик на цветчета. Къна го провеси през терасата да висне, за да може да го сгъне на правоъгълник и да го простре. Уви, точно в момента, в който го провеси от него се изхлузиха два чифта бикинки от най-любимите й. Като ги видя да летят надолу от четвъртия етаж сърцето й направи няколко по-бурни подскока от мъка.

Едните се пльоснаха и увиснаха на простира на съседите от третия етаж, а другите се закачиха на ръба на тентата на съседите от втория етаж.

Къна веднага заряза остатъка от прането и започна да мисли план за спасение на любимите си бикинки. Не можеше така лесно да ги прежали.

На третия етаж живееха някакви кресльовци и съседката беше някаква дърта врясла, която вечено мрънкаше как от прането на Къна капели някакви неща. Представете си - “някакви неща”. Какво толкова може да капе като всичко си е изпрано и си ухае на чистичко. Както и да е.

Къна си представи наум срещата с кряслата и как ще направи мили очи, за да си поиска бикинките, преглътна няколко пъти докато нахлузваше едни стари и скъсани джинси. Косата й стърчеше насам натам като резултат от чистенето и близането на пода и беше смешно лизната над челото с една тънка диадемка.Къна дори не си направи труд да съблече горницата на пижамата си и се засили надолу към третия етаж.

Натисна звънеца и след позвъняването чу силна музика откъм апартамента. Обля я прилив на смелост и се обнадежди. Отвътре се чу мъжки глас “Сега ще видя кой е.”

Ключът се завъртя и на вратата вместо кресливката или мъжът й се появи един, според критериите на Къна, ужасно сексапилен младеж. А дали той беше сексапилен или й се видя такъв не беше много ясно. Но едно беше съвсем очевидно - позвъняването го беше накарало да изскокне от банята. Още имаше капки по раменете си и се беше увил под кръста с една бяла хавлийка.

Къна мига на парцали няколко секунди докато се освести. През постния й мозък веднага премина мисълта, че сигурно сънува, защото подобни кино сцени беше гледала безброй пъти. Преди да каже нещо, младежът я попита: “С какво мога да помогна?”.

Къна вдигна омаяния си поглед и се омая трижди повече. Едни големи сини очи и се усмихваха дружелюбно и очаквателно. Къна се изчерви цялата и се опита да измисли нещо интелигентно, но за краткото време, което й бе дадено централният й процесор не сътвори нищо и тя започна направо с вече обмисленото. Нахлузи една миловидна кучешка физиономия и каза: “Ужасно много се извинявам за неудобството, но тъкмо си простирах един плик и вътре имало нещо и паднаха на вашата тераса два чифта бикини. Дали….бихте могли….да ми ги подадете? Много съжалявам…..наистина.”

Младежът явно изобщо не забеляза начервените бузи на Къна и голямото й неудобство, усмихна се: “Ама, разбира се, един момент.” Врътна се с хавлията си и изчезна зад вратата. Върна се точно след миг и Къна не супя да се освести.

Младежът отвори голямата си шепа и подаде на Къна намачканите мокри бикини.

“Много благодаря и много се извинявам.” - смотолеви Къна. “Но те всъщност са два чифта….едните паднаха на тентата, дали ще можете да ги стигнете и да ми ги подадете?”.

“Да, един момент.” - усмихна се синеочко и зачезна.

Върна се след секунда и заяви: “Ами….не успях да ги стигна, но ви ги бутнах долу….можете да слезете да си ги вземете.”

Къна продължаваше да се черви и стискайки между пръстите си мокрите спасени бикинки му благодаря, извини се още поне пет пъти и си тръгна незабавно.

Докато се качваше по стълбите към четвъртия етаж се ухили до уши и си каза “И да бях искала нямаше да успея така добре да го наглася :). Ех, Къно, Къно, поне да беше направила нещо……”

Още същата вечер синеочко споходи сънищата й. Дали ще има продължение само съдбата си знае….

ps: Историята е поукрасена, но съвсем реална и в нея има пръст само чистата случайност. За да се избегне директна връзка с реални лица, имената са леко замаскирани

…….във връзка с проекта за Сграда на музея на съвременното изкуство и за прозрачност при организиране, провеждане и изпълнение на обществено значими проекти.

Група за музея във Facebook

Обществени п(о)ръчки (от блога на WhAT Association)

Меглена Кунева за музея за съвременно изкуство (от блога на WhAT Association)

Музей на модерното изкуство без конкурс и без обществено обсъждане (от блога на Павел Янчев)

Отворено писмо за музея на съвременното изкуство

Това е толкова истинско (като изключим бухалката)…….., но аз все пак ужасно обичам моята котана.