Хвърлете две очи към ново кратко филмче на Pixar 
Всеки заслужава да го обичат….:)
Thursday, June 18, 2009
“Апетитът идва с гледането”
Wednesday, June 3, 2009
Мотото отговаря много точно на телевизията.
Наскоро реших да прекратя взаимоотношения с доставчика си на кабелна телевизия и да се вържа към нов такъв. Като новост ми дойде и един телевизионен канал. Програмката се казва “Fiesta”.
ФИЕСТА ТВ е тематичен канал за храни, напитки и здравословен начин на живот. Това е български телевизионен канал, който иска да популяризира историята на храната и културата на хранене, екзотичните храни, висшата кулинария, производството на вина и различните методи за поддържане на тялото.
Беше късно вечерта и попаднах на предаването “Всеки ден ала Жак Пепен”. За първи път кулинарно предаване да ми задържи вниманието и разбира се ми се раздразни апетита с гледането.
Човекът готви с лекота, облизва си пръстите, ползва подръчни методи и материали, съвсем лесни за намиране и ежедневни съставки и предлага много вкусни рецепти. Рецептите от всяко предаване можете да намерите на сайта на телевизията.
Малко след това направо се размазах, защото започна предаването “Черешката на тортата”. Там разказваха за виртуозите на тържествени торти “Charm City Cakes”, които правят изкуство и шедъоври от шоколад, марципан и др. и всяка торта струва не по-малко от $ 1000. Като ги гледах как изпипват детайлите…….и $ 1000 са малко.
В момента Fiesta TV излъчва само преведени чужди продукции, но бих казала, че добре са ги подбрали. Твърдят, че в най-скоро време ще има и български кулинарни предавания. Очаквам да видя Иван Звездев и Ути, но не знам как ще се преборят с Жак Пепен. Освен за хапване има и предавания за спорт и здравословен начин на живот - йога, пилатес, степ….
Размечатах се за вкуснотиите на Жак и за тия “крепостни” торти.
Пожелавам вдъхновение и апетит и на вас.
Секси случайност и/или свръх неудобство?
Monday, June 1, 2009
В един скучен неделен ден Къна се беше отдала на домакински задължения.
Фуча с прахосмукачката в рамките на четвърт час. Oтдели доста повече време да среше косматата си приятелка Мацури, която пускаше вълма из цялата къща и се чудеше как да се отърве от козината си в лятната жега. Накрая облиза теракота и евтиния ламинат за още четвърт част.
Междувременно в пералнята се въртеше един бял плик с дупка по средата нашарен с цветчета, малко бельо и няколко леко запотени блузки. Тъкмо приключи с близането и пералнята даде зелена светлина, че е готова. Къна се засили да простре малкото пране, докато все още имаше слънчице, защото според прогнозата, а и според небето вече се купчеха облаци в тоя Неделен ден и си миришеше на дъжд.
Понеже много често чифтовете й тънки чорапки осиротяваха, когато ги переше с големите пликове с дупка и се заплитаха в клоните на дърветата под терасата, та този път Къна реши да се презастрахова. Обърна плика наопаки, за да се увери, че в него нищо не се е скрило покрило. От там изпадна някакъв дантелен розов сутиен и точно тези чорпаки, които се опитваше да спаси. Успя да измъкне и една блузка. Доволна, че този път е спасила бельото от осиротяване и че няма опасност нещо да изпадне през терасата Къна се засили да реди мокрите дрехи по простира и да ги защипва с едни доста големи щипки.
Дойде ред и на големия плик на цветчета. Къна го провеси през терасата да висне, за да може да го сгъне на правоъгълник и да го простре. Уви, точно в момента, в който го провеси от него се изхлузиха два чифта бикинки от най-любимите й. Като ги видя да летят надолу от четвъртия етаж сърцето й направи няколко по-бурни подскока от мъка.
Едните се пльоснаха и увиснаха на простира на съседите от третия етаж, а другите се закачиха на ръба на тентата на съседите от втория етаж.
Къна веднага заряза остатъка от прането и започна да мисли план за спасение на любимите си бикинки. Не можеше така лесно да ги прежали.
На третия етаж живееха някакви кресльовци и съседката беше някаква дърта врясла, която вечено мрънкаше как от прането на Къна капели някакви неща. Представете си - “някакви неща”. Какво толкова може да капе като всичко си е изпрано и си ухае на чистичко. Както и да е.
Къна си представи наум срещата с кряслата и как ще направи мили очи, за да си поиска бикинките, преглътна няколко пъти докато нахлузваше едни стари и скъсани джинси. Косата й стърчеше насам натам като резултат от чистенето и близането на пода и беше смешно лизната над челото с една тънка диадемка.Къна дори не си направи труд да съблече горницата на пижамата си и се засили надолу към третия етаж.
Натисна звънеца и след позвъняването чу силна музика откъм апартамента. Обля я прилив на смелост и се обнадежди. Отвътре се чу мъжки глас “Сега ще видя кой е.”
Ключът се завъртя и на вратата вместо кресливката или мъжът й се появи един, според критериите на Къна, ужасно сексапилен младеж. А дали той беше сексапилен или й се видя такъв не беше много ясно. Но едно беше съвсем очевидно - позвъняването го беше накарало да изскокне от банята. Още имаше капки по раменете си и се беше увил под кръста с една бяла хавлийка.
Къна мига на парцали няколко секунди докато се освести. През постния й мозък веднага премина мисълта, че сигурно сънува, защото подобни кино сцени беше гледала безброй пъти. Преди да каже нещо, младежът я попита: “С какво мога да помогна?”.
Къна вдигна омаяния си поглед и се омая трижди повече. Едни големи сини очи и се усмихваха дружелюбно и очаквателно. Къна се изчерви цялата и се опита да измисли нещо интелигентно, но за краткото време, което й бе дадено централният й процесор не сътвори нищо и тя започна направо с вече обмисленото. Нахлузи една миловидна кучешка физиономия и каза: “Ужасно много се извинявам за неудобството, но тъкмо си простирах един плик и вътре имало нещо и паднаха на вашата тераса два чифта бикини. Дали….бихте могли….да ми ги подадете? Много съжалявам…..наистина.”
Младежът явно изобщо не забеляза начервените бузи на Къна и голямото й неудобство, усмихна се: “Ама, разбира се, един момент.” Врътна се с хавлията си и изчезна зад вратата. Върна се точно след миг и Къна не супя да се освести.
Младежът отвори голямата си шепа и подаде на Къна намачканите мокри бикини.
“Много благодаря и много се извинявам.” - смотолеви Къна. “Но те всъщност са два чифта….едните паднаха на тентата, дали ще можете да ги стигнете и да ми ги подадете?”.
“Да, един момент.” - усмихна се синеочко и зачезна.
Върна се след секунда и заяви: “Ами….не успях да ги стигна, но ви ги бутнах долу….можете да слезете да си ги вземете.”
Къна продължаваше да се черви и стискайки между пръстите си мокрите спасени бикинки му благодаря, извини се още поне пет пъти и си тръгна незабавно.
Докато се качваше по стълбите към четвъртия етаж се ухили до уши и си каза “И да бях искала нямаше да успея така добре да го наглася :). Ех, Къно, Къно, поне да беше направила нещо……”
Още същата вечер синеочко споходи сънищата й. Дали ще има продължение само съдбата си знае….
ps: Историята е поукрасена, но съвсем реална и в нея има пръст само чистата случайност. За да се избегне директна връзка с реални лица, имената са леко замаскирани
Изрази подкрепата си…
Friday, May 29, 2009
…….във връзка с проекта за Сграда на музея на съвременното изкуство и за прозрачност при организиране, провеждане и изпълнение на обществено значими проекти.
Обществени п(о)ръчки (от блога на WhAT Association)
Меглена Кунева за музея за съвременно изкуство (от блога на WhAT Association)
Музей на модерното изкуство без конкурс и без обществено обсъждане (от блога на Павел Янчев)
Добро утро по котешки
Tuesday, May 19, 2009
Simon’s Cat in “Cat Man Do“
Това е толкова истинско (като изключим бухалката)…….., но аз все пак ужасно обичам моята котана.
ДЕН “НЕ НА ДИЕТИТЕ”
Wednesday, May 6, 2009
Днес освен ден на Българската Армия и Гергъовден е и международен ден “Не на диетите”.
Празникът се отбелязва всяка година и се чества приемането на разнообразието на човешки тела и техните форми. Целта на празника е да повиши вниманието към опасностите свързани с диетите и промените, които нанасят на организма. Символът на празника е синя панделка.
За пръв път се отбелязва през 1992г., когато британска феминистка решила да се бори срещу диетната индустрия и да повиши общественото внимание за опасностите от анорексията. По медиите мотото било “Дебелите жени отвръщат на удара” или нещо подобно. Била поканена за интервю, на което подканила всички да отбелязват световния ден против диетите на 6 Май, като датата просто съвпадала с интервюто й. Оттогава денят се отбелазва всяка година в много държави.
На този ден:
- поставяйте под съмнение идеята за “правилните” форми на тялото
- обърнете внимание на дискриминацията свързана с теглото
- ден без диети и обсебване свързано с теглото на тялото
- припомнете си фактите свързани с диетната индустрия и неефикасността на диетите
- припомнете си жертвите на неправилното хранене, анорексията и операциите за промяна на теглото
Бъдете себе си, обичайте се и се уважавайте в многообразието
Валенсия - град, в който бих живяла с усмивка
Thursday, April 30, 2009
Пристигнахме на летището на третия по големина град в Испания късно слетобед в Неделя.
Ескалатор свързва летището с метрото на града (колко удобно, нали ). В метрото веднага попаднахме на българин, който учтиво предложи да ни помогне да стигнем до хостела, но ние му отказахме.
Едно важно упътване за валенсианското метро - независимо дали се качвате или слизате имайте предвид, че вратите не се отварят сами. Вие трябва да си отворите вратата, за да се качите или слезете, защото в противен случай няма да успеете. За сметка на това веднъж отворени вратите се затварят сами при тръгване на мотрисата и с това няма грижи.
На излизане от метрото се озовахме точно пред централната жп гара, която е една от забележителните сгради на града.
Точно до нея се намира мъгляво отражение на Римския Колизеум - MUSEO TAURINO .
И все пак Валенсианския Колизеум (Музеят на бикоборството) също беше впечатляващ, но за съжаление в основите му имаше импровизиран бит пазар, на който китайци продаваха всякакви типично испански и не само испански сувенирни боклуци. Така и не успяхме да влезем в MUSEO TAURINO, защото беше затворен през целия ни престой.
Youth Hostel се бяха погрижили да предоставят точни до последния метър инструкции. Хостелът се намираше на около 15 мин. пеша от централната гара, точно до централния пазар или Валенсианските Хали и преминахме през историческия и настоящ център на града. Останах очарована само след няколко минути пеш.
Това е градът мечта. По моята скромна преценка и пешеходни възможности градът е средно голям и успях да го обходя за по-малко от два дни.
Изключително чист, приветлив, със сгради с романска, готическа и съвременна архитектура. Посрещна ни почти празен, защото от Петък до Неделя испанците празнуваха и почиваха. В един момент реших, че градът е запустял, защото почти нямаше хора. Но още в Понеделник вечер градът се понапълни с хора.
В Youth Hostel ни посрещна с изключителното приветливо “¡hola [ola] - здравейте” рецепционистка, която се оказа Украинка. Тя искрено се зарадва да ни види, както и че успя да разчете изписаните ни на кирилица имена върху личните ни карти. Предвид опита ми с хостели този беше изключителен - екстравагантен, приветлив, чист, удобен, евтин.
Бяхме в стая с три легла, които за разлика от повечето хостели не бяха на два етажа и на едно от тях спокойно можеха да спят двама. Всичко беше безупречно. Ако на хостелите им даваха звезди, бих му дала 4 Петата звезда ще му я спестя, защото беше малко шумничко сутрин и вечер Настанихме се набързо и решихме да пробваме традиционната Валенсианска кухня, а именно Паеля.
Името „paella“ означава „тиган“ на валенсиано (от латински patella). Но ястието е станало толкова популярно в испанския, че думата „paellera“ сега се използва почти изключително за „тиган“, а „paella“ почти изключително за ястието. Трите основни съставки на паелята са ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гаранира със зеленчуци и месо или морски храни.
Настанихме се в едно заведенийце, което беше почти празно, но ни се хареса и поръчахме зеленчуци на скара, паеля със заешко и пилешко и бутилка бяло Валенсианско вино. В менюто на всяко заведене във Валенсия (а може би по принцип в Испания) ще видите най-малко две цени за всяко ястие или питие и това не се дължи на различния размер. По-висока цена ще трябва да платите, ако решите да се настаните на масите на открито (а почти всички заведения имат такива), докато в самото заведение цените са по-ниски.
Откровено казано паелята не е моето ястие и не е нещо особено. Оризът беше почти суров (все още не съм сигурна дали беше случайно или така се приготвя) в комбинация с едър бял боб, зелен боб, морковчета, чесън, подправки и два вида месо. Оказа се, че сервитьорите знаеха английски. Единият сервитьор на влизане почти ми се накара, защото вместо да ДРЪПНА вратата се опитах да я БУТНА, за да вляза. Той твърдеше, че на вратата пишело какво трябва да се прави, но езиковите ми познания се свеждат само до английски и в крайна сметка той ми прости прегрешението.
Обслужването си беше на ниво, усмихваха се през цялото време. Дори готвачът се позаинтересува от нас. След като приключихме полюбопитства дали ни е харесало и междудругото стана ясно, че той е французин. Та, оказа се, че традиционната Валенсианска паеля ни я приготви французин.
Тъкмо се бяхме обнадеждили, че испанците все пак говорят английски, когато на тръгване попитах и двамата сервитьори дали са испанци. Оказа се, че единия сервитьор е румънец, а другия италианец. Започнах да се чудя къде са испанците в този град, защото той и без това беше почти празен през този първи ден, а и при това стечение наистина ставаше съмнително.
Вторият ден посветихме на City of Arts and Science (Ciutat de les Arts i les Ciències) и плажа на Валенсия. Комплексът City of Arts and Science е архитектурното “чудо” на Валенсия, разположено в речното корито на река Турия.
Създаването на комплекса е финансирано от правителството на Валенсия и реализацията му е ръководена от търговска правителствена компания.
Архитект на комплекса е Сантяго Калатрава (Santiago Calatrava) (ако проявявате интерес към нетрадиционна архитектура задължително му прегледайте сайта). Има реализирани проекти в Испания, Португалия, Франция, Швейцария, САЩ, Гърция и др. От новите му проекти интересен резултат обещават 80 South Street in New York, Reggio Emila Station in Campegine Италия и Student Campus in University Maatsricht Холандия. Като цяло следва един и същи стил и всичките му проекти имитират птици, клавиши на пиано, сякаш се движат от вятъра, екстравагантни са и с доста въображение, но преди всичко са доста далеч от каквото и да е традиционно. Операта в Сидни малко ми напомня за неговия стил. Точно в негов стил комплексът е иключително екстравагантен и необикновен, като сбор от сгради извадени от бъдещето.
City of Arts and Science е разположен върху изкуствено езеро и се състои от 6 постройки (Дворецът на изкуствата в момента е в строеж).
- Palau de les Arts Reina Sofía - културен център с опера, театър
- Umbracle - зелена зона, ботаническа градина със свободен достъп разположена на 7000 м2 и вход към целия комплекс
- Hemisferic - 3D кино и планетариум; по-интересна е архитектурата на самата сграда, наподобяваща гигантско око (при лошо ветровито време остъкленият клепач се затваря, за да предпази посетителите)
- Museu de Las Ciencias Principe Felipe - триетажен музей на Науките
- Oceanografico - нещо като морски, океански музей център. Има 9 сгради - арктическа, антарктическа, средиземноморска, океанска, делфинариум, тропическа, островна, влажни райони и “резерватна”. Като отделен град в Града на науката и изкуствата е “Осеанографик”.
Посещението на всяка сграда се заплаща отделно и никак не е евтино
Ограничихме се само до външна разходка и до посещение на Oceanografico.
Осеанографик е най-големият аквариум в Европа. В този аквариум сте буквално на една ръка разстояние до морски и океански обитатели. За пръв път видях на живо морж (грамаден беше) и белуга и какво ли още не.
А в едната постройка, която наподобяваше гигантска клетка една доста странна червена птица (така и не разбрах какъв вид е) буквално можеше да ме чукне с клюн по главата. Предполагам, че и в другите постройки е също толкова впечатляващо както и тук. В билетчето ви влиза и безплатно шоу в делфинариума, а делфинчовците са много атрактивни и добре тренирани.
В Рим има много и красиви фонтани (и не само), а във Валенсия има много различни и интересни мостове, които пресичат река Турия. Един от най-забележителните мостове е PUENTE L´ASSUT D´OR , който разделя на две части City of Arts and Science. Мостът е грамаден и…..вижте сами….
Минавайки по PUENTE L´ASSUT D´OR скоро стигнахме до спирката на автобус 19, който ни отведе до брега. Плажната ивица е много дълга и широка. Почти излишно е сякаш да споменавам колко беше чиста. Плажът е разделен от жилищната част с асфалтирана улица и нещо като озеленена алея. Тук, както и в целия град, също има специално място за спортуващи и велосипедисти. Пясъкът е много ситен (почти като прах) и мек. Водата на Средиземно море беше все още студено. Явно Април не е време за морски бани, но си топнах крачетата и в това море
На връщане от плажа бяхме доста ожаднели и се мушнахме в един магазин/телефонна централа/интернет център. Това, разбира се, не би било никак забележително, ако собственикът на мястото не беше от Еквадор. Той беше изключително щастлив да се запознае с нас, а аз специално отново очудена за пъстротата от националности в този град. В добавка на вечеря се запознахме със сервитъора Хуан от Колумбия.
Харесахме си едно местенце до фонтана на площада Virgin.
Опитахме наливната испанска бирa, която по моето “експертно” бирено мнение беше лека и пивка и много ми допадна.
Оказа се, че е традиция в испанските заведения да ви сервират освен това, което сте поръчали и малка купичка с ядки (по избор на заведението) и панерче с хляб. Самите те не се калкулират в цената. Бакшиша за сервитъра по принцип е включен в цената на ястията, но ако сте доволни може да оставите и допълнителен. Нещо друго, което беше типично е, че почти всеки път картофките, като мезе за биричка, се сервират с няколко вида сосове, които са предимно с майонеза, но са вкусни.
Сервитъорът Хуан беше повече от учтив и като бонус ни донесе в чашки за текила нещо като ликъор, което според Галя беше “лимончино”. Комбинацията бира с лимончино вече ни беше развеселила и сякаш нямаше как по-весело да ни стане. Но съвсем неочаквано ни заговори уличен музикант, сърбин, който разпозна българското ни дърдорене (и сърби има във Валенсия ).
Беше много ентусиазиран и реши, че трябва да ни изпее Йовано Йованке (или нейно бегло подобие). Един чудесен завършек на втория ни ден.
Ден трети беше нарочен за шопинг, но аз удържах само два часа и до обяд…….Това просто не е моето занимание особено, когато е целенасочено пазаруване. И все пак ако се интересувате от Mango, Zara и др. подобни на достъпни цени може да се завъртите по улици Calle Don Juan de Austria, Calle de Colon. Голям мол има и до City of Arts and Science.
Моят остатък от ден трети посветих на обиколка на централната част на града и парка Турия, и остатъка от плажната ивица.
Паркът Турия е в реката Турия Реката минава през целия град от единия до другия край и би следвало да се влива в Средиземно море. Уви през 1957г. след голямо наводнение реката е изкуствено пресушена и само част от нея (в южната част на града) е все още пълноводна. От тогава е превърната в 10 километров парк, който е просто рай на зеленината, спокойствието и чистотата в сърцето на града.
Има безброй полянки с прилежно окосена тревичка, велоалеи, алеи за спортуване, беседки, фонтанчета, маси за тенис, игрища за тенис, баскетбол, футбол, маси за шах, места за пикник и др. Удобството стига чак до там, че на всеки 200-300 метра по алеите за спортуване има нещо като примитивни спортни уреди (за набиране, коремни преси и др.) и малки симпатични табели, които обясняват как се използва уреда. В единия край на парка почти до Био парка на Валенсия има дори изкуствено езеро, в което плуват семейства патки Просто се влюбих в това място.
Направих си обиколка на града покрай и през парка. Както вече споменах Валенсия има много и интересни мостове. Освен PUENTE L´ASSUT D´OR, интересни са също и PUENTE DE LAS FLORES (мостът на цветята)
и PUENTE DE LA EXPOSICIÓN.
Като подминете PUENTE DE LAS FLORES и PUENTE DE ARAGON ще стигнете до PALAU DE LA MÚSICA I CONGRESSOS DE VALENCIA - концертната зала и конгресен център на Валенсия. Самата сграда е доста интересна, но още по-впечатляващ е фонтанът пред нея, както и частта от парка Турия, в която се намира залата. Във фонтана дори се образуваха малки дъги от отражението на слънцето. Не знам дали на мен ми беше вълшебно или просто си беше вълшебно ….
Ентусиазмът ми за пешеходна обиколка беше толкова голям, че вървях пеша до малкото пристанище на Валенсия Marina Real Juan Carlos I.
Разположено е в северната част на търговското пристанище на Valencia до плажа Malvarrosa. Построено е като част от инфраструктурата за организацията и провеждането на 32-рата Американска ветроходна купа състояла се във Валенсия. По това време на годината беше направо безлюдно, но все пак приятно.
http://www.americascup.com/en/multimedia/pictures/index.php?idIndex=259&idPage=1 - няколко снимки от тук
По пътя минах и покрай HOUSE OF THE AMERICA´S CUP, в който можете да влезете, ако ви остане време.
Последният ден посветих отново на Ботаническата градина , парка Турия и на Parque de Cabecera. Ако сте любители на ботаническите истории (входа е 1 EU) можете да отделите време на градината (снимки с кактуси :)), но и да не я посетите няма да изпуснете нищо.
За сметка на това Parque de Cabecera не бива да пропускате. Той е точно до био парка на Валенсия, който ми беше изначалната цел, но за който не ми остана време. Представлява продължение на парка Турия и е опит да се съчетаят естествените водни и растителни ресурси на реката с изкуствените. Резултатът е много успешен.
На връщане минах покрай Torres de Quart и не пропуснах да се покатеря.
Кулите са остатък от старите крепостни стени на града и предназначението им е било да бъдат входа на Наполеон към града. От тях се открива гледка над централната част на Валенсия.
Беше ми много тъжно да си тръгна толкова скоро от този град, но се наложи.
Като най-сладко и за накрая си оставих да споделя впечатленията си от испанските бонбони Аз съм си бонбонолюбител. Такива сте виждали и по българско, но аз лично намерих разлика във вкуса и испанските са по-добри. Много вкусни бонбони, с ароматни и неочаквани вкусове. Задължително си купете селекция, ако посетите някой испански град. Ето тук някой си е направил труд да ги снима.
Всички снимки са тук 1, тук 2 и тук 3
Валенсиански полезности:
- от летище то центъра на града можете да стигнете с линия 3 или 5 на метрото, билетчето е 1.90 EU и пътуването отнема около 30 мин.
- града можете да обиколите и пеша за 1 ден
-с автобус 35 можете да стигнете от гарата до City of Arts and Scients
-с автобус 19 можете да се придвижите от гарата до плажната ивица и обратно
-времето през Април - пролетно с температура между 18 - 24 С.
-Youth Hostel е уникален хостел, разположени в центъра, с много достъпни цени, чист, с безплатен интернет, заключващи се шкафчета и всичко друго, за което може да се сетите.
-тук също можете да прегледате Карта на метрото - http://www.turisvalencia.es/Datos/IdiomaNeutral/PDF/PlanoZonal.pdf
-други карти и информация, която може да се свали
-електронен туристически гайд
-може да обиколите града и с колело, което ще ви е изключително приятно
Back again….
Wednesday, April 29, 2009
VaVaLu беше решил да не пише, но размисли на 50% Реши, че определено не може да не сподели разни неща в различни области, които намира за много хубави, полезни или лоши. Така че ще поддържа съществуването си с тази цел и дано да ви е полезен и може би интересен.
Първата красота, която ще сподели с вас е Валенсия, но му трябва време да си подбере снимките и да си събере мислите…..
Пост, с който блогът възнамерява да се сбогува
Friday, February 20, 2009
Този блог се появи на бял свят с идеята да внесе малко повече популярност по темата за софтуера с отворен код, колко полезен може да е и колко разнообразни програмки с отворен код са налични. Блогът има информация за това и онова по темата, но той статистически усети, че това не е много полезно.
Другата цел на блога беше да сподели мнение за част от публично интересните филми и за киното. При една проста равносметка, обаче, блогът реши, че и тук не може да е полезен, защото късно споделя впечатления, а и защо някой да се интересува от неговите впечатления.
На трето място като всеки друг блог той искаше да споделя интересни и полезни неща от живота, но пък тези неща могат да станат достояние и от друго място и по друг начин, та защо точно той да се занимава с това.
Затова, VaVaLu, реши, че ще се сбогува поне засега. Той има “технически” живот до 3 Май 2009 г., до тогава си има хостинг и домейнче.
А може да размисли. На него често му идва друг акъл, точно противоположен на предходния. Но засега се чувства длъжен да ви помаха за довиждане.
Блaгодари ви, че го четохте и ви пожелава всичко най-свежо.
Живот с кино
Friday, January 23, 2009
Напоследък сънувам странно комбинативни сънища. Не гледайте много филми както правя аз, защото и вие до там ще я докарате.
Някъде вътре в земните ядра велики инжинери и архитекти строят град, в който последните хора на земята трябва да преживеят N на брой години докато разрушената земя се самовъзстанови. Тайна кутия, която отброява годините до завръщане на повърхността и която съдржа информация как хората да се измъкнат от the city of ember, се предава от кмет на кмет. Хорицата в the city of ember поддържат малкото градче, работейки от малки като вестоносци, водопроводчици по градските системи, оранжерийни работници и др. За съжаление предаването на тайната кутия е прекъснато, а градът вече умира. Две от децата се впускат в приключение, за да спасят всички.
Филмчето смътно напомня за тайния град на хората в Матрицата и е поредната фантастика породена от размисли какво да направим, когато земята умира от собствените ни действия. Има някаква приключенска нотка, но като цяло е постен.
Хиндемит (Hindemith)
Още един български филм, който гледах през 2008г. Историята се върти около следното: две семейства, които са си закупили еднофамилни къщи в краен квартал на София. Къщите са единствени и сякаш като посадени на една гола поляна сред много жилищни блокове. Гледат една срещу друга и са абсолютно еднакви. Двете семейства, които се нанасят също ужасно си приличат. Тъй като са единствени съседи те се опитват да се опознаят. Постепенно и неусетно започват да се имитират и копират едни други и да се състезават докато накраят се унищожават. Около основната история се върти тази за необичайната човешка флора, около двете къщи - хора с различни съдби, които по една или друга причина са променили живота си, но всички са започнали от градския панаир. И към това е прибавен и Hindemith - малко джудже, което непрестанно рекламира Hindemith препарати за всякакви нужди.
Филмът е странен, не е типично български, дори има доста похвати, които напомнят на чуждо кино. Останах с объркани впечатления - не знам дали ми хареса или не, но определно трябва да го гледате.
Ето едно филмче на Уди Алън с участието на испанците Пенелопе Круз и Хавиер Бардем (Love in the time of Cholera, No country for old men) и секси американката Скарлет Йохансон. Предполагам, че само това е достатъчно, за да ви стане ясно, че филмът ще е секси, особено странен и с особен поглед върху нещата и абсолютно откровен и прям по Уди Алъновски. Филмът се върти около флирта, секса, любовта и колко странни могат да бъдат. Действието се развива малко бавно, но филмчето е свежо и интересно.
Денят, в който земят спря (The day the earth stood still)
<много подвеждащо е преведено заглавието>
Ето го и най-новият филм на Киану Рийвс, в който за пореден път ме убеди, че го бива само за Нео (Матрицата). Явно Нео поведението и стила на игра му е заложен по рождение, защото във всички филми играе като робот неспособен да изпита емоция. А може би и това се очаква от него. Все пак и в този филм играе някакво извънземно, пратеник на земята, който трябва да прецени дали да унищожи всички хора, за да спаси живота на земята или не.
Филмът има някой друг ефект, но като цяло е скучен.
Това е едно доста приятно и бих казала идалистично и романтично филмче. Всичко се върти около музиката и как тя е навсякъде около нас.
Двама музиканти (китарист и вокал в рок група и музикантка на виолончело) се срещат в една вечер свързани от музиката. Това е единствената им вечер заедно, от която се ражда сина им. Никой от тях не подозира, че той е жив и че расте в сиропиталище. Но музиката успява по един невероятен начин да събере семейството. Който свири, зло не мисли
Това е новият филм с Уил Смит. Не успях да разбера как заглавието се свързва с филма, но това е един от добрите и сериозни филми на Уил Смит. След абсолютно нелепа катастрофа, в която убива жена си и много други хора, главният герой се опитва да изкупи вината си. Странното е, че постига целта си в ролята на данъчен инспектор. Филмът е тъжен и тежък. Действието се развива бавно, но филмът е добър.
The curious case of benjamin button
Секс символът Брад Пит отново на екран, но този път в добър и идеен филм, но не и секси филм. Нормалният кръговрат на живота и стадиите в човешкото развитие са известни на всички ни, но какво ще се случи, ако те се обърнат и всичко се завърти отзад напред. Този филм развива идеята изключително добре, като поставя Брад Пит в тази странна роля - да се родиш възрастен, за да умреш млад.
И като завършек ето и три анимации, за всички, които ги обичат ужасно много като мен.
Най-добрата анимация, която съм гледала от доста време насам е несъмнено Bolt.
Историята се разказва за кученце, което е филмова звезда. Самото то не знае, че е актъор. Екипът на сериала лъже кучето, че всичко се случва наистина, за да бъде по-добър актъор. Но един ден му се налага да осъзнае реалността. Анимацията е уникална и ужасно забавна. Препоръчвам ви да не ползвате български субтитри, а да го гледате в оригинал, защото иначе ще изгубите доста от чара на филмчето.
Следващата добра, но не толкова интересна анимация е Igor. В свят, където най-тачени са злите изобретатели, а гърбушковците още от рождение са предопредели и обучавани за техни асистени, Igor се оказва с непозволени мечти и с изключителни възможности. Героите са много яки и анимацията е много добра, но на историята й липсва детинщината и живецът, който радва деца като мен.
И още една анимацийка, която също е добра, но …..в сравнение с горните две бледнее. Главният герой на филмчето е малкият мишок с големи розови уши, който има вид на мишле, но възприема света като рицар и съвсем не по мишешки. Действието се развива в един град, където най-големият празник е денят на супата. Всичко се върти около едно недоразумение, в което един плъх убива кралицата, попадайки случайно в супата й. Така кралят забранява плъховете и потъва в мъка, а с него и красивата принцеса и цялото кралство. Разбира се, Деспъро спасява всички и най-вече принцесата от злите планове на плъховете.
Туристически данък в Холандия, Амстердам
Saturday, January 17, 2009
Планирайки пътуване до Холандия попаднах на следното, докато разглеждах хотели и хостели: “Prices do not include the 5% city tax.” (в буквален превод “Цените не включват 5% градски данък”). Това доста ме учуди и реших да видя какво точно представлява този данък. Информация не открих никъде, но и други хора като мен бяха коментирали на различни места и се чудеха за същото. След дълго упорство установих, че city tax = tourist tax (туристически данък), но това ме озадачи още повече. Най-накрая попаднах на обяснението, което беше от 2005г.
Почти всички общини в Холандия удържат туристически данък. Собствениците на хотели, гостилници, хостели и къмпинги трябва да заплатят определена сума за всяка туристическа нощувка. Така събраните средства се използват основно в две направления:
- средствата се добавят към общи фондове на общината и обикновено се използват за общи проекти и поддръжка на инфраструктура, обществени места и др. Използването на туристическия данък за тази цел се оправдава от факта, че туристите извличат полза от удобства, които по принцип се финансират от данъци заплащани от жителите на съответната община.
- в доста по-малко общини туристическия данък може да се използва само за специфични цели и не може да се добавя към общите фондове. Очевидно в тези случаи под “специфични цели” се има предвид в полза на туризма.
Как точно се удържа този туристически данък
Всяка община е свободна сама да избере по какъв начин да става това. В повечето общини метода е един и същ - всички предприемачи, които предлагат нощувка на хора, които не са граждани на съответния град са длъжни да удържат този данък. Това вклюва хотели, пансиони, апартаменти, бунгала и къмпинги. Самото наименования “туристически данък” е малко подвеждащо, защото целта на посещението в града не е от значение. Предприемачите трябва да заплащат на общината/да удържат определена сума за нощувка и за хора, които отсядат с бизнес цел или друга цел.
Собствениците събират туристическия данък от посетителите като използват нощувката. Повечето добавят данъка към тарифата за една нощувка.
Туристическия данък е различен в различните общини и варира от 0.50 EU до 4 EU. Някои общини удържат фиксирана такса за всички посетители, а други прилагат диференциация (според типа подслон, за деца и др.). Според това, на което аз се натъкнах данъка е под формата на процент от стойността на нощувката.
Тази информация е от 2005г. (ако на някой му се чете за това и за други неща), като на места попаднах на новини, в които се твърдеше, че от Януари 2006г. такъв данък вече не се удържа в някои общини, сред които и Амстердам. Въпреки това в хотелите и хостелите, които разгледах се споменаваше този данък.
Налагането на туристически данък е било обект на много дебати, но съм сигурна, че ако помислите ще видите колко ползи може да донесе това. В същото време създава неприятно усещане в самите туристи. Когато научат за този данък, те трудно могат да намерят информация и обяснение какъв е този данък и защо им се удържа. Дори и да се съгласят с каузата и да искат да дадат своя принос, все пак изненадата е по-скоро неприятна. А и данъкът винаги е форма на задължение, което го прави неприятен.
Все пак ползите са повече от недостатъците. Не мога да не си мисля, че това е един културен начин за подпомагане поддръжката на общината и туризма. Дори виждам ползите, ако по нашето Черноморие се наложи подобен данък, а и не само по Черноморието. Току виж това стимулирало много хора да пазят чистота и да не унищожават. А сигурно ще има и много други позитиви.
И в заключение в Холандия освен туристически данък съществува/съществувал е (не ми стана ясно дали все още се налага) данък събития Този данък се удържа на всички организатори на масови събития, които ползват общински ресурси (площади, паркове, поляни и др.). Целта е средствата да се използват за поддръжка на тези общински ресурси.
Още не съм посетила Холандия, но започвам да харесвам холандците.
До къде ще ни докара кафето :)
Saturday, January 3, 2009
Попаднах на много яко и идиотско клипче във форума на PC Mania за пиенето на кафе. Пожелавам “добро утро” на всички, които стават по това време. Enjoy.
Рекламен спам all around us
Tuesday, December 30, 2008
Сигурно някой от вас вече е попадал на една от най-новите форми на реклама в Интернет, но аз попаднах едва днес и реших да се възмутя и възхитя веднага.
(няма да цитирам в кой сайт има подобни реклами и да му доставя допълнителна популярност, защото той явно добре се справя с рекламите)
Ако от самите изрезки на Интернет новини не става ясно идеята е следната. Влизате в някой сайт и започвате да си четете отразените от съвестните журналисти новинки. В един момент в текста забелязвате дума или част от нея в друг цвят и подчертана.Логиката на всеки Интернет потребител е, че това е линк, който води към друга новина със свързано съдържание или подобна информация. Но, уви, изненадата наистина е голяма, защото това е поредната РЕКЛАМА, която ви изскача. Може да бъде дори анимирана както тази на 2Be по-горе.
От една страна съм възхитена от гениалността на подобен род реклама:
- доста идейна форма на реклама
- определено е таргетирана и може да е различна според текста
- линкът и банерът препращат към сайта на рекламодателя; размерът и форматът на pop-up банера могат да
варират; формат: текст, флаш банер, видео банер; заплаща се според броя думи и дни, в които рекламата се показва
- след време като свикнете, че това са реклами вие сами ще решавате дали да ги видите или не
В същото време съм повече от възмутена. Тези реклами са разпознаваеми, но все пак ужасно приличат на линкове. Буквално се използва нещо вече познато и често използвано от потребителя с цел реклама, което брутално нарушава основополагащи и стандартизирани правила в Интернет. Когато подобни реклами станат повсеместни сигурно крайният ефект е, че хората ще престанат да кликат на линкове в текста.
Чудя се дали изобщо можем да направим нещо? Не е ли по-добре конкретни сайтове да станат платени вместо да ни пробутват РЕКЛАМА под различни форми?
Утопични и странни идеи - партньорът в живота
Monday, December 22, 2008
Какво, ако родителите на всяко дете са длъжни до навършването на 18 годишна възраст да му намерят партньор в живота, като водещо при техния избор е доколко като характер и личност този партньор е подходящ за тяхното дете? Родителите да бъдат ограничени да получават инфомация за потеклко, класа, имотно състояние, финансово състояние и др. за потенциалните избранници за детето си преди да са потвърдили избора си. До 20 годишна възраст да имат право да преразгледат избора си заедно с детето си, което вече има повече разум, но да бъдат длъжни да му изберат партньор. Ако до 21 година двамата партньори не се харесат след като са се опознали, тогава родителите са освободени от задължението и децата могат да търсят сами за себе си.
Защо това да е добра идея?
Никой не може да си избира родителите, но всички живеем с тях независимо дали ги харесваме, дали са интелигентни, дали ни помагат и ни разбират, дали са богати/бедни, красиви/грозни, дали са ни осигурили добро семейно огнище. От самото си раждане приемаме, че те са наши родители и това никога няма да се промени.
Никой от нас не може да си избира децата - няма как да определите какво да бъде детето ви, но тъй като то си е ваше дори и да е най-големия изрод и хулиган ще го приемете.
Следвайки същата логика родителите могат да избират на децата си партньори в живота. Това вече е изпробвано и има редица положителни страни. Да, може би няма да има любов, защото ви е натресено нещо, което може да не харесате, но пък това е съдбата ви, вашите родители са ви я избрали и вие я приемате. Ако всички израстнем с тази идея, тогава и съпротивата спрямо нея няма да е голяма, защото просто това ще е в реда на нещата.
Любовта макар и прекрасна не е вечна и всички го знаем. След време, ако тя не успее да разруши всички красиви взаимоотношения от нея остават само уважение, привързаност, приятелство.
Какво реално ще означава, че партньорът ни ще е определен? Че нямаме избор, че не можем да го изберем сами? Може би да, но наличието на избор не ни ли затруднява повече? Не е ли по-лесно да изберем, когато възможностите са ужасно ограничени? Родителите ни предвид опита си от познанството с други хора сигурно ще могат по-добре да преценят кой е подходящ за нас. Все пак миналото познава толкова много случаи на уредени бракове и това в крайна сметка не е било фатално нали
Представете си модифицирана форма на сайтовете за запознанства, в която всеки представя детето си. Вашите родители представят вас и могат да видят децата на други и да ви изберат партньор. В известен смисъл това дори ще амбицира родителите ви да се грижат по-добре за вас, защото вие трябва да сте “конкурентноспособни” на “пазара”. Когато могат лесно да ви сравняват с други, те ще могат да видят какво ви липсва спрямо останалите или в каква посока и какво да развиете у себе си. Ако ви харесат някой трябва да проведат типични разговори родители с родители, за да се опознаят по-добре семействата. Ако родителите преценят, че децата ще си паснат, то тогава и самите деца биват запознавани. Предоставя им се възможност самите те да се опознаят. Родителите ви могат да изберат дори няколко партньори и в крайна сметка да ви “свържат” с един. И вие ще имате право на глас. По този начин дори родителите ви ще имат възможност да се опознаят.
Да, всичко това изглежда някак безчувствено, роботизирано, систематизирано, но няма ли да е по-добре за всички ни? Няма ли да улесни живота ни и може би да ни направи по-щастливи?
А, ако вие не си харесате никой от “препоръчаните” ви партньори, тогава продължавате търсенето си сами.
Все пак може би е по-добре да избираме партньорите си по-рано. Колкото повече напредваме в развитието си, толкова по-ограничен става собствения ни избор. Ограничава го нашия собствен разум със задълбочените си възгледи, невероятните си претенции, наранената ни психика от различни преживелици и сблъсъци, нарастващия ни егоизъм и самовлюбеност. Ограничават го и многото отговорности - работейки трудно можем да търсим и избираме, а дори и да ни остава време, когато сме затрупани от грижи дори нямаме желание.
В Япония дори и в наши дни има ужасно много уредени бракове. Тази малка страна е една от най-добре развитите и технологични държави. Не мислите ли, че това има общо със социалния им живот и това как уреждат въпроси като брака?
При животните принципа на избора е най-добрият печели и целта е създаване на поколение, а не удоволствие и любов. Освен това при много животински видове има полигамност и поколения се създават с различни партньори. Да, ние хората сме същества с интелект и можем да изпитваме удоволствие и любов, но крайната цел на 90% от нас е да имаме семейство и поколение. Тогава не е ли по-важно какъв е партньорът ни, а не дали го обичаме и дали изпитваме удоволствие с него и не е ли по-добре избора ни да се извършва по друг начин?
Произвеждат Apple ябълки
Thursday, December 4, 2008
Натъкнах се на интересна новина за фенове на Apple и Mac. В Япония хората отглеждат ябълки с логото на Apple. На това му казвам аз да си фен или да мислиш за феновете. И по-интересното е, че това не е идея на Apple, а на производители на ябълки. Бих казала, че това е доста добра стратегия по продажбите - да направиш нещо супер странно със супер стандартна продукция, за да увеличиш продажбите.
Сама жена на бара…
Monday, November 24, 2008
Тъмно е. Малки чаши за водка увити в оранжева опаковъчна хартия са прилежно наредени по бара. Малките чаени свещички в тях внасят мека светлина и настроение в иначе тъмния и задимен бар. Минава десет, а почти няма хора. Тя пие мартини на бара, играе си с маслинките, чудейки се как да ги запази за накрая и наблюдава как бармана прави тигели наляво и надясно, уж е много зает. Започва да се пълни с посетители и шумът нараства. Белослава ще пее тази вечер от единайсет. Очевидно съжаляваше, че е навлякла вълнен пуловер и то с качулка. Навън е минус десет, но пък вътре приятно топло и отпускащо, а на нея сигурно дори и е горещо. И освен всичко друго ужасно неподходящо облекло като за бар. Вързала си е косата на опашка и наблюдава прииждащите. Позицията й на бара е доста клюкарска, гледа право към вратата.
В този момент ТИ влизаш и веднага забелязваш сама жена на бара.
можеш да отбележиш и повече от един отговор
Loading … Loading …Малко закъснели или не толкова закъснели кино впечатления :)
Monday, November 24, 2008
The X files - I want to believe
Мисля, че и за най-големите почитатели на сериала и филмите това ще е голямо разочарование. Историята куца, ефекти също няма и филмът е доста глуповат и загуби време.
Тази есен гледах два български филма, от които Дзифт е доста по-добър от Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
Бих казала, че Дзифт не бива да пропускате, защото е доказателство, че може да има и добро българско кино от новото такова. Уви отново черногледо и песимистично, но в този филм и песимизма изглеждаше добре. Все пак мисля, че във филмите може да се покаже и другата страна на нещата, а не просто как хората прибягват до странни решения на парични проблеми, как всеки може да те измами и на никой не можеш да имаш доверие, как жените са кучки, които само си отварят краката за щяло и нещяло и др.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде може и да пропуснете. Макар че имаше доста забавни моменти (дължащи се главно на интересния българо-немски акцент на младежа и дядо му), заглавието носеше повече оптимизъм, отколкото самия филм. Младежът във филма нямаше нужда от кой знае какво спасение, а и спасението, което получи беше по-скоро в реда на нещата. Ако определяме вниманието на роднини като “спасение” значи наистина имаме нужда от такова. Освен това горките му родители хич не бяха пример за “спасение дебне отвсякъде” и някакси техния животец отиде за спасението на детето, което е доста песимистично. Но до тук….
По принцип не съм почитател на руското кино, руския език и всичко руско (въпреки че след като ходих в Москва нещата се промениха в добра посока), но този филм беше доста добър. 70% от действието беше в един физкултурен салон с 12 съдебни заседатели, които намериха всеки различна причина, пречупена през собствения му опит и преживявания, за да стигнат до истината и да оневинят един младеж.
Това е най-хубавият мюзикъл, който съм гледала в скоро време. Разбира се, трябва да харесвате хитовете на Abba, за да ви допадне. Историята е доста плоска, но с песните на Abba филмът добива смисъл. Учудващо е колко добре е напаснат сюжета към текстовете на песните и колко подходящи песни имат Abba за подобен филм.
Общо взето интересен американски екшън, в който се прокрадват идеи на Big Brother. Централна система против престъпността в тестов етап наблюдава и записва абсолютно всичкo. Може да ви намери навсякъде и чрез абсолютно всякакви средстава за комуникация, дори и да не са ваша собственост. Проблемът е, че както всяко компютъризирано нещо й е гласувано твърде голямо доверие и нещата, разбира се, се объркват.
Ето нещо съвсем прясно, което в голяма степен сьздава объркващи впечатления. Брад Пит и Джордж Клуни, които помним от Бандата на Оушън и Мистър и Мисис Смит този път не са улучили съвсем добре филма, в който да участват. Брад Пит влиза перфектно в ролята на шантав фитенс инструктор, а Джордж Клуни разнася чара си като объркан изневеряващ съпруг, но уви историята е нещо куха. Джон Малкович ми е супер противен персонаж, а в тоя филм е като че ли ненужната подправка, която разваля цялата манджа и сигурно той влияе на впечатлението ми. Иначе смата идея на филма за това как уволнението на един служител на ФБР води до супер странно стечение на обстоятелства (Intelligence is relative), доста слуайни и “почистени” убийства, впримчване на доста хора и заплитане на събития е интересна, но на самият филм сякаш му липсват много неща. Гледаш го и се чудиш какво по-точно не му стига.
Праведно убийство (Righteous kill)
Две ужасно известни звезди (Ал Пачино и Робърт Де Ниро) в един доста скучен филм с бавно развиващо се действие и, ако не сте от досетливите, с неочакван край. Сигурна съм, че на всеки човек, който защитава правдата му се е искало да раздава сам правосъдие, а камо ли на едно ченге. Мисля, че в целия филм най-много ми харесаха култовите фрази на Де Ниро “what the fuck” и “fuck you”.
